О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 20.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1096/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1378 от 23.07.2012 год., постановено по т.д.№ 1670/2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 886 от 04. 02.2012 год., по гр.д.№ 9046/2011 год. е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на Д. А. К., осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, сумата 37 835.07 евро, представляваща платена част от покупната цена на недвижим имот, представляващ апартамент № Д 405, Секция 1, на четвърти етаж, ниво 5+ в сграда Д в апартаментен комплекс „С. М.” в [населено място], предмет на развален между страните предварителен договор за покупко- продажба от 23.01.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2011 год. до окончателното и заплащане, както и 4 440 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение , по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на определения за релевантен за крайния изход на делото въпрос на материалното право – „Нищожна ли е уговорената в чл.10.2 от предварителния договор неустойка на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД?” е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1 /15.06.2010 год., по т.д.№ 1/ 2009 год. на ОСТК на ВКС, а значимият за решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт въпрос на материалното право, свеждащ се до приложимостта на императивното правило на чл.206, ал.3 ЗЗД към предварителните договори за продажба на недвижим имот, съдържащи и елементите на договор за изработка, се разрешава противоречиво от съдилищата в страната, като именно поради това различно тълкуване на конкретната законова разпоредба същият се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съставомерното несъответствие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят е обосновал с различно даденото тълкуване на чл.206, ал.3 ЗЗД от състав на СГС във влязлото в сила решение по гр.д.№ 11114/2011 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на неотносимостта на първия от формулираните от касатора правни въпроси към изхода по конкретното дело и на отсъствие на поддържаните селективни критерии по отношение на втория.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения кондикционен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че с отправяне и връчване на втората нотариална покана до ищеца с дата 28.12.2009 год. сключеният между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, съчетан с договор за строителство от 23.01.2008 год. е безспорно развален, поради виновно неизпълнение задължението на последния да заплати, в качеството си на купувач, последната вноска от дължимата покупна цена и всеки от съконтрахентите дължи реституция на даденото по него, поради отпадане с обратна сила на основанието за престиране.
Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответника, основано на договорната клауза на чл.10.2, според която при разваляне на предварителния договор по причина, за която купувачът отговаря, продавачът има право да задържи платените до момента на отпадане на облигационната връзка суми, представляващи вноски по издължаване на продажната цена. Изложени са съображения, че уговорката за задържане на направените плащания е недействителна, поради противоречието и със закона – чл.206, ал.3 ЗЗД, която разпоредба макар и систематично да е сред особените правила за някои продажби и да урежда последиците при разваляне на продажба със запазена собственост е приложима и при предварителния договор за покупко продажба за недвижим имот.
Така възприетото разрешение Софийски апелативен съд е аргументирал допълнително и с принципното правило, че условията за действителност на предварителния договор се предпоставят от вида на окончателния, чието бъдещо сключване последният осигурява, както и с водещия законодателя принцип за справедливост при разваляне на продажбеното правоотношение с уговорка за изплащане, изразен в разпоредбата на чл.206, ал.3 ЗЗД, непозволяващ купувачът да загуби всички направени от него вноски срещу покупната цена, дори и когато неизпълнението му спрямо общия им размер е незначително, а продавачът, освен, че запазва собствеността си, тъй като предварителният договор е с облигационен характер, да придобие окончателно и престираните му по силата на разваленото облигационно правоотношение суми.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че само по втория формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос е налице произнасяне от въззивния съд и той, с оглед релевантността му за постановения краен правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия, обаче, е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираните в тази вр. решения на Софийски градски съд са без отбелязване да са влезли в сила, поради което съгласно постановките в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не би могло да се приеме, че са част от създадената от съдилищата съдебна практика.
Недоказано в случая е и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Аргументирано от жалбоподателя единствено с възпроизвеждане на законовия му текст то не отговаря на задължителните за съдилищата разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото, което според приетото от ОСГТК на ВКС изключва възможността за извършване на изискуемата се от касационната инстанция проверка относно приложимостта му.
Що се касае до първия от поставените от касатора въпроси на материалното право, то същият, макар и важен правен въпрос е неотносим към конкретния правен спор, индивидуализиран с въведеното с исковата молба основание и петитум, поради което не обосновава наличие на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване- арг. от т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че касаторът въвежда довод за обезпечителния характер на договорната клауза на чл.10.2 от процесния предварителен договор, приравнявайки я по правни последици на договорна неустойка и за действителността и като такава за първи път в касационната жалба, което само по себе си, при създадената с чл.133 ГПК преклузия, въобще изключва наличие на процесуална възможност за обсъждането му от касационната инстанция.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите, по арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1378 от 23.07.2012 год., постановено по т.д. № 1670/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: