О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София 22.10.2014г.
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1388 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на И. П. А. за допълване на определение № 520 от 7.07.14г.,постановено по ч.гр.дело № 1388 /14г.на ВКС,ІV г.о. в частта за разноските.
В отговор ответницата в производството И. Н. С. моли молбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на ответната в производството страна,че липсата на списък с разноски по чл.80 ГПК лишава молителя от правото да иска допълване на постановения акт в тази му част.В т.8 от Тълкувателно решение № 6/12г.на ОСГТК на ВКС е прието,че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направено искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК,поради което представянето на списък за разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част.
Молбата е основателна.
С определение № 520 от 7.07.14г. състав на ІV г.о.на ВКС не е допуснал до касационно обжалване определение № 13370 от 12.07.13г., постановено по в.гр.дело № 9199/13г.на Софийски градски съд.
Настоящият съдебен състав,като взе предвид изхода на производството по чл.288 ГПК и че е пропуснал да се произнесе в определението си досежно разноските,направени от ответника по касационната жалба,своевременно поискани в отговора по чл.287 ал.1 ГПК, на основание чл.78 ал.3 ГПК намира,че следва да осъди жалбоподателката да му заплати сумата 900 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Неоснователно е възражението,че не са представени доказателства за извършените разноски,тъй като от приложения към отговора договор за правна помощ е видно,че уговореното възнаграждение в размер на 900 лв е заплатено.Неоснователно е и възражението за прекомерност.Минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция с оглед материалния интерес,определен съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение,надвишава претендираното от молителя.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА И. Н. С.,със съдебен адрес: [населено място], [улица],адв.А. Т. да заплати на И. П. А.,със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.,адв.Р. Н. и адв.Л. К. сумата 900 лв /деветстотин/ лв разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.