О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
гр. София, 22.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове: Майя Русева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. №2950/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
ВКС е сезиран с касационна жалба, подадена от П. С. Г. срещу решение № 199 от 16.05.2016г., постановено по в.гр.д. № 295/16г. на В., с което е потвърдено решение на В. за отхвърляне на искове по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, предявени от П. С. Г. срещу [фирма]. В жалбата са посочени основания за неправилност и необоснованост на въззивното решение и процесуални нарушения на въззивния съд при разглеждане на делото- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението по чл. 280 от ГПК, ищецът твърди, че основанията за допустимост са по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд едностранчиво е обсъдил писмените доказателства, в заповедта за уволнение не е посочено място на връчване, заповедта за уволнение е връчена на друга дата, не е имало реално съкращение на щата и не е извършван подбор. Неправилно въззивният съд е приел, че исканията за експертиза и за свидетели са преклудирани. В. съд не бил обсъдил искането за отмяна на решението и връщане на делото на първа инстанция за попълване на исканите доказателства.
Като взе предвид, че касационната жалба е срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, ВКС намира, че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
Относно предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване, съдът приема следното:
В. е приел, че исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ са неоснователни. Уволнението по чл. 328, т.2, пр.2 от КТ е законосъобразно, има реално съкращение на щата, извършен е законосъобразен подбор по чл. 329 от КТ, не е нарушена закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и по чл. 333, ал. 4 от КТ. В. съд е разпределил доказателствената тежест на основание чл. 154 от ГПК като е приел, че работодателят следва да установи предпоставките на чл. 328, т.2 от КТ и чл. 329 от КТ, а работникът следва да докаже предпоставките на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и чл. 333, ал.4 от КТ. В. съд не е допуснал направените доказателствени искания от ищеца на основание чл. 266 от ГПК. В. съд е дал отговор на правни въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на посочените разпоредби.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, да е разрешаван противоречиво от съдилищата- чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК или отговорът на въпроса да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. ВКС не е задължен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. В изложението са направени твърдения за необоснованост на съдебния акт и за процесуални нарушения на въззивния съд, които обстоятелства имат значение за правилността на акта, но не и за допустимостта на касационното обжалване.
Посочените основания за допустимост от касатора по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и 3 от ГПК сами по себе си не могат да обусловят допустимост на касационното производство, защото наличието на тези основания може да се констатира единствено при формулиран правен въпрос.
Освен това, по приложението на разпоредбите на чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, чл. 328, т.2 от КТ, чл.329 от КТ, чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, чл. 333, ал.4 от КТ и чл. 154 от ГПК, чл. 266 от ГПК има формирана задължителна практика на ВКС- решения по чл. 290 от ГПК, т.р. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС и въззивният съд не се е отклонил при решаването на спора от тази задължителна практика. Не се налага и промяна или осъвременяване на тълкуването на посочените по- горе разпоредби с оглед промени в законодателството или обществените условия.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 16.05.2016г., постановено по в.гр.д. № 295/16г. на В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: