О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
гр. София, 23.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2288 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „РМС Таур БГ” ЕООД срещу определение от 19.08.2019г. по в.ч.гр.д. № 2763/2019г. на Апелативен съд – София, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната касационна жалба и за предоставяне на безплатна правна помощ.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно по съображения, изложени в молба за освобождаване от държавна такса.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение молбите на частния жалбоподател, въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.83, ал.2 ГПК и чл.5 ЗПП, според които от задължението за заплащане на държавна такса могат да бъдат освободени само физически лица, като само на последните може да бъде предоставена и безплатна правна помощ. Молителят е търговско дружество, поради което исканията му за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната касационна жалба и за предоставяне на безплатна правна помощ са оставени без уважение на формално основание.
Определението е правилно.
СЕС многократно се е произнасял по въпроса за приложимите критерии, при което следва да се приеме, че националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти от правото на Съюза – решение по дела С-69/14, С-279/09 и С-571/16. В тях е посочено, че трябва да се отчете, за какво се дължи таксата, нейния размер и дали тя е пречката за достъпа до правосъдие, и ако е – дали тази пречка е преодолима или не предвид, съществуването или не на възможност за освобождаване от таксата по националното право. Искането се основава на твърдения на жалбоподателя за наличие на задължения по издадени срещу него съдебни решения, изпълнителни листове и ревизионни актове, без същите да бъдат представени, съответно без да са ангажирани доказателства относно бързоликвидните активи на дружеството, нито се твърди, че търговецът е в състояние на неплатежоспособност, като същият не е подал и молба по чл.625 ТЗ във връзка със задължението за заявяване на това състояние по чл.626 ТЗ в 30-дневен срок от настъпването му. Прилагайки очертаните по-горе от СЕС критерии, настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай предвид изключително ниския размер на предварително дължимата от търговското дружество държавна такса от 15 лева, като условие за редовност на подадената от него частна касационна жалба, и при недоказаност на икономическо състояние на търговеца, при което той да е в невъзможност да поеме плащане на такса в размер на 15 лева, независимо липсата на разписана от закона възможност за освобождаване от таксата, предварителното събиране на тази такса не представлява пречка за достъпа до правосъдие на юридическото лице – жалбоподател. Доколкото на същите недоказани факти се основава и молбата за предоставяне на безплатна правна помощ, за която има и законова забрана за предоставянето й по чл.5 и чл.23 вр. чл.24 ЗПП, тази молба също се явява неоснователна.
Предвид изложеното, атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.08.2019г. по в.ч.гр.д. № 2763/2019г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.