Определение №763 от 26.11.2013 по ч.пр. дело №6837/6837 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 763
гр. София, 26.11.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6837 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на нотариус М. Г. К. рег.№ 553, с район на действие Районен съд – Разлог, против определение № 3931/04.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 789/2013 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил отказ на съдия по вписванията да впише споразумение за прекратяване на договор за аренда. Съдът е приел, че към документите за вписване липсват доказателства, че същото споразумение за прекратяване на договор за аренда е регистрирано в Общинската служба по земеделие, а това е вписване, предхождащо по време вписването в Агенцията по вписвания, като на това основание съдът е приел, че липсва предвидената в закона форма на акта – същия да е вписан в ОбСЗ.
По допустимостта на касационното обжалване, частния жалбоподател посочва два правни въпроса, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първия правен въпрос е, регистрирането на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие представлява ли задължителна предпоставка за вписването на договора в нотариалните книги. По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в отговора на същия правен въпрос, поставен в идентично производство, по гр.д.№ 792/2012 г., на ВКС, ІV гр.отд. С него ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ сочи, че „Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги“, като логическото и граматическо тълкуване на посочената правна норма налагат извод, че първо следва да се извърши регистрация на прекратяването на договора в съответната общинска служба по земеделие и след това да се извърши вписване в нотариалните книги. Този извод съответства на изложеното в самата правна норма, която сочи на последователност в извършването на двете действия по прекратяване на арендния договор. Всеки друг извод би довел до произволна преценка относно регистрирането на прекратяването на договора в съответната служба. И двете предвидени действия по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ имат за цел спазване оповестителния характер на действията в посочената последователност. Тези са и съображенията на въззивния съд в атакуваното определение, поради което съобразяването на съда със задължителна съдебна практика води до извод за недопускане на обжалваното определение, още по-малко на соченото касационно основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По втория правен въпрос, относно необходимите документи относно вписването на споразумението за прекратяване на договор за аренда, съдът не е формирал правни изводи, като посочването му е относно това, че липсата на регистриране в ОбСЗ е липса на форма, без да е посочил, че именно липсата на други документи е основание за отказа.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3931/04.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 789/2013 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top