О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
София, 26.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1200 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Х. Н., против въззивното решение № 1108 от 1 март 2011 г., постановено по гр.д. № 7697 описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № ІІІ-40-77 от 28 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 4295 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г. за предоставяне на семейното жилище след прекратяването на брака между касатора и С. Т. Р., на съпругата.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано, защото при разрешаването на въпроса за предоставяне на семейното жилище съдът е длъжен да обсъди интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства, като изброяването не е изчерпателно; съдът необосновано приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство има само касаторът, но не са обсъдени другите обстоятелства, които следва да се изяснят; необосновано се приема от съда, че жилището било собствено на бащата на съпругата, тъй като жилището е собствено на Ж., а приносът за придобиването на жилището не следва да се цени в това производство; съдът не е посочил защо дава вяра на свидетелите на съпругата, а не дава такава на свидетелите на съпруга; не е преценено, че касаторът няма друго жилище, което да обитава. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по основния мотив за носене на вината за разстройството на брака (сочи се решение на ВС); като е обсъдил само вината въззивният съд е постановил решението си в противоречие с ППВС № 12/71 г. и решение на ВКС.
Ответницата С. Т. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Д., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че от доказателствата по делото е видно, че вина за разстройството на брака има само мъжът; съдът е приел доводите за неизясняване на обстоятелствата около вината, за липса на конкретизиране на отношенията през точно определен период от време, както и за отношенията между съпрузите след навършването на пълнолетието на децата им, за неоснователни; семейното жилище е правилно предоставено на жената, тъй като вината е на мъжа; жилището е и собственост на трето лице и самият съпруг е признал, че членските права, касаещи семейното жилище, са на бащата на съпругата; липсата на друго жилище на съпруга не е основателен довод за промяната на решението; нетърпимите отношения между съпрузите не позволяват предоставянето на жилището за съвместно ползване.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя правния въпрос, уточнен от състава на касационния съд, може ли съдът, при предоставяне на семейното жилище за ползване, да се обоснове само с вината на единия от съпрузите. По този въпрос следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със сочената от касатора съдебна практика, изразена в две решения на ВС и ВКС по отменения процесуален ред (основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не както се сочи от касатора по т. 1) и в ППВС.
На първо място, според решение № 1224 по гр.д. № 566 за 1993 г., ІІ г.о., няма пречка семейното жилище да се предостави за ползване от виновния за разстройството на брачната връзка съпруг в случай, че другият съпруг притежава друго жилище, напълно достатъчно и годно да задоволи жилищните му нужди. В случая доводи за наличието на такова притежавано жилище не са изложени от касатора в хода на производството, поради което и цитираната съдебна практика е неприложима за конкретния случай. Във второто сочено съдебно решение – решение № 999 по гр.д. № 2045 за 2008 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че липсата на вина у съпруга-несобственик на жилището, не обосновава сама по себе си предоставянето на семейното жилище на невиновния, а е само предпоставка за изследване на другите обстоятелства, имащи значение за ползването на семейното жилище. При разглеждания случай хипотезата е тъкмо противоположна – признатият за виновен за разстройството на брака съпруг не е собственик на процесното жилище, поради което и тази съдебна практика е неприложима. Ето защо, след като не е налице противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата, то искането за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е неоснователно.
Най-сетне, твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на Върховния съд, намерила израз в ППВС№ 12/71 г., т. ІІ, 5. В сочената задължителна практика ВС приема, че ако жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, то при преценката кому да се предостави, съдът следва да се ръководи от интересите на децата, здравословното състояние, вината и други обстоятелства по случая, като изброяването не е изчерпателно, нито мястото на критерия при изброяването му сочи неговата значимост. Посоченото от съда изброяване е било възприето и в текста на закона – според приложимия за случая чл. 107, ал. 2 СК (отм.), при предоставяне на ползването на семейното жилище съдът взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. В разглеждания случай интересите на децата на страните са неотносими, тъй като те са пълнолетни. В хода на процеса касаторът не е посочил като обстоятелство, което да бъде подлагано на преценка, влошеното си здравословно състояние, макар пред въззивния съд да се представят две епикризи, които обаче са в отговор на твърдението на ищцата, че касаторът не участвал в издръжката на семейството за продължителен период от време. Освен това епикризите сочат двукратна хирургическа интервенция – през 2003 г. и 2008 г., без да дават данни за хронично заболяване или такова, което да налага продължителен период на лечение, от което да може да се заключи, че здравословното състояние на касатора налага семейното жилище да му бъде предоставено за ползване. На последно място, като особено обстоятелство и то едва във въззивната жалба, касаторът сочи, че не притежава друг недвижим имот и че е лишен от учреденото в негова полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване в имот, прехвърлен от съпрузите на родено от брака дете. В обжалваното решение съдът посочил, че липсата на притежавано жилище у съпруга не е основание за предоставянето на ползването на семейното жилище на него. Този извод е съобразен с общото разбиране, че лицето, (в случай, че е признато за виновно за разстройството на брачната връзка) на което не е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетните и непълнолетни деца на страните, не страда от такова заболяване, което да препятства или ограничава възможността му да се снабди със средства за заплащане на наем, нито пък са налице други обстоятелства, които да налагат именно то да ползва жилището, понася своего рода санкция, като ползването на семейното жилище се предостави на невиновния съпруг. Следователно, като не се е основал при вземането на решението си единствено на наличието на вина, а е обсъдил и посоченото от касатора като особено обстоятелство липсата на друго притежавано жилище, освен притежаването на жилището от трето за спора лице, съдът е изложил доводи по предвидените в закона предпоставки, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Извън изложеното следва да се отбележи, че самият касатор сочи, че има учредено пожизнено право на ползване върху друг имот, за което следва да реализира правата си по предвидения в закона ред.
Ответницата претендира заплащане на разноски, но само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато (л. 3 на отговора на касационната жалба), а и доказателства за сторени разноски за производството по чл. 288 ГПК не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1108 от 1 март 2011 г., постановено по гр.д. № 7697 описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: