О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
С. 29.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 169/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 411 от 17.11.2011 г. по гр. дело № 1099/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 631 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 180/2011 на Великотърновския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Е. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за разликата над присъдените 18 000 лева обезщетение за неимуществени вреди до претендираните 25 000 лв., иска за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за разликата над 1249.46 лв. до претендираните 1742.46 лева и в тази част е постановено ново, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Х. Е. Й. още 7000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 493 лв, лихва за забава, и е потвърдено решението в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Х. Е. Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. и лихва за забава в размер на 1249.46 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- т. 11 от П № 4/68 г. на П. и т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, ВКС.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника Х. Е. Й..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е приел, че сумата 25 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Х. Е. Й. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен. За да определи размера на обезщетението на 25 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че наказателното производство преминало през всички фази – от постановяване на осъдителни присъди, връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на оправдателна присъда е продължило извън рамките на разумните срокове- девет години, което е увеличило интензитета на преживения от Й. стрес, че всичко това е довело до сериозна психическа травма, дала отражение върху цялостното му състояние, че е уронено доброто му име и авторитет в обществото.
В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателят се позовава на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. и т. 11 на ТР № 3/2004 г ОСГК. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Великотърновския окръжен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, в случая по чл.310, ал.1 вр. чл.308, ал.1, т.1 НК; чл.387, ал.3 вр. ал.2, т.1 и ал.1, т.2 НК, чл.283, ал.3, т.1 вр. чл.282 ал.1, т.1 НК, чл.315, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.308, ал.1, т.2 НК, което е приключило с оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищецът е обвинен в извършване на престъпление, по което по-късно е постановена оправдателна присъда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 411 от 17.11.2011 г. по гр. дело № 1099/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: