О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 763
С., 07.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 4033 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 във вр. с чл.396,ал.2,изр.последно ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма],гр. С. срещу Определение № 1085 от 20.05.2013г. по въззивно ч.гр.д.№ 1866/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която след отмяна на първоинстанционното определение за оставяне без уважение молбата на ищеца за допускане на обезпечение на предявените искове за неплатена продажна цена и мораторна неустойка чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника, е постановено друго, с което тази обезпечителна мярка е допусната до размер на сумата от 22 950лв.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение, като се поддържа, че исковете са недопустими и не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Посочва се, че в отговора на исковата молба е въведено възражение за недопустимост на претенциите по съображения, че касаторът-купувач е развалил договора поради неизпълнението му от ищеца. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е обосновано, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос допустимо ли е допускане на обезпечение по недопустим иск.
Насрещната страна- ищецът [фирма], [населено място], обл.С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 във вр. с чл.396 ГПК, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
За да уважи частната въззивна жалба на ищеца срещу определението, с което първоинстанционният съд в производство по чл.389 ГПК е отказал да допусне обезпечение на исковете с правно основание чл.327,ал.1 ТЗ и чл.92,ал.1 ЗЗД чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника, наред наложената възбрана на недвижим имот, САС е приел, че са налице предпоставките по чл. 391,ал.1 ГПК. Мотивирал е, че вземането за главница /30 800лв. с ДДС-неплатена цена/ и неустойка /8 610лв./ не е обезпечено в пълен размер с наложената възбрана върху имот, чиято данъчна оценка е 16 460лв. По тези съображения е допусната и обезпечителната мярка запор върху банкови сметки на ответника до размер на 22 950лв.
От възпроизведените мотиви на въззивната инстанция е видна неотносимостта на поставения в изложението процесуалноправен въпрос към спора. САС не е изложил съображения, че е допустимо обезпечаването на недопустим иск, а е посочил е, че предвидените в закона предпоставки за допускане на обезпечението и постановяване на обезпечителна мярка запор, са налице.
Твърдението си за налагане на обезпечение на недопустим иск касаторът извежда от принципно неправилната теза, че след като договорът е развален от него поради неизпълнение на задълженията на продавача, това води до недопустимост на предявените искове за реално изпълнение на задълженията на купувача и за заплащането на неустойка. Възражението за развален договор е относимо към основателността на предявения иск и е предмет на произнасянето по съществото на спора. Обезпечението е допуснато при условията на чл.391,ал.1,т.2 ГПК –т.е. след внасянето на гаранция, която да обезпечи вредите от евентуално неоснователно наложената обезпечителна мярка.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1085 от 20.05.2013г. по въззивно ч.гр.д.№ 1866/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта за налагане на обезпечителна мярка „запор“ на банкови сметки на ответника [фирма],гр. С.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.