3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 763
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 622-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. срещу въззивното решение от 28.12.09г. по г.д.№320/09г. на ОС-г.Г., в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.07.09г. по г.д.№973/09г. на РС-г.Г.. С последното е осъден касатора да заплати на “Ж. сумата 1634.40лв., представляваща неустойка по договор за доставка от 8.02.08г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящ изхода на делото материално правен въпрос, формулиран от жалбоподателя така: може ли да се търси неустойка при разваляне на договора поради неизпълнение.
В тази връзка касаторът развива съображения, че правната последица от прекратяването, съответно развалянето на договора е отпадане на облигационното правоотношение, обстоятелство което обуславя неоснователност на иска за неустойка.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че в т.10 от договора между страните последните са уговорили мораторна неустойка за забава на доставката, предмет на договора повече от 10 дни.
По делото е безспорно установено, че процесната доставка не е била осъществена, респ. забавата на продавача е продължила много повече от 10 дни, считано от 8.04.08г., обстоятелство наложило разваляне на договора от купувача поради виновно неизпълнение от страна на продавача Е. И..
Съобразно трайноустановената практика на ВКС кредиторът има право на обезщетение за претърпените от него вреди от неизпълнението на договора. Те могат да бъдат уговорени отнапред и като неустойка, какъвто е настоящия случай.
Развалянето на договора няма обратно действие по отношение на придобитото от кредитора право на обезщетение за вредите, настъпили за него от лошото или пълно неизпълнение на договора. И след развалянето на договора това право остава да съществува. Съгласно чл.92ал.1ЗЗД неустойката представлява предварително определено от страните обезщетение за вреди от неизпълнението на договора.
Ето защо при развален договор поради лошо или пълно неизпълнение кредиторът има право да търси вместо обезщетение за вреди уговорената в договора между страните неустойка. В този смисъл е приетото в решение №48/1986г. по г.д.№18/86г. на ОСГК, решение №34/22.02.1999 г. по г.д.№ 291/98г. на 5-чл.с-в ВКС и др.
Като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд е постановил своето решение в точно съответствие с константната практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 28.12.09г. по г.д.№320/09г. на ОС-г.Габрово, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.07.09г. по г.д.№973/09г. на РС-г.Габрово.
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба “Ж. следва да се присъдят 600 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.12.09г. по г.д.№320/09г. на ОС-г.Габрово, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.07.09г. по г.д.№973/09г. на РС-г.Габрово.
ОСЪЖДА Е. И. да заплати на “Ж. 600 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: