Определение №763 от по гр. дело №1793/1793 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 763
 
София, 17.08.2010 година
 
 
        
 
           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в закрито заседание в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                              
                                                             
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1793/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. З. Н., М. З. Ц., О. Г. Н. , Р. В. З. Й. Л. Н., Л. В. К., Л. В. М. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 23.01.2009г. по гр.д. № 289/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Предявен е иск Г. З. Н., М. З. Ц., О. Г. Н. , Р. В. З. Й. Л. Н., Л. В. К., Л. В. М. против „П” ЕАД гр. Д. за предаване владението на незастроена част от УПИ *, кв.61 по ПУП на гр. С. баня от 1982г. Ищците са твърдяли, че техният наследодател Г, починал през 1965г. е признат за собственик с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1911г. Имотът е бил заснет с плана от 1956г. с пл. № 1* който по регулационния план от 1982г. е включен в парцел **** , отреден за почивни станции, но не е бил отчуждаван , поради което се владее от ответника без правно основание.
С обжалваното решение Кюстендилският районен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Д. № 915 от 08.12.2004г. по гр.д. № 696/2000г. , с което искът е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото на собственост, освен това имотът не се владее от ответника и не са налице кумулативните предпоставки на чл.108 ЗС за уважаването на иска.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите посочват, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест между страните и е изградил фактическите си изводи в противоречие с практиката на ВКС. Представили да решение № 1* от 17.10.2005г. по гр.д. № 1075/2005г. на ВКС, ІV г.о. според което съдът е длъжен да изгради фактическите си изводи въз основа на всички релевантни за спора обстоятелства, дори доказателствата по делото да са недостатъчни . Поставен е и материалноправният въпрос за правното действие на регулационния план и момента на трансформацията на регулационните линии в имотни граници като се поддържа, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение №3/1993г. на ВС, ОСГК по въпросите за предпоставките за прилагане на дворищнорегулационния план при хипотезите на чл.33 ал.1 и 2 ЗТСУ /отм./.
Така формулираните въпроси са неотносими към предмета на спора и формиране на решаващите изводи на съда. Вярно е твърдението на касаторите, че при действието на ЗТСУ/отм./ застроителния и регулационен план няма пряко отчуждително действие, за придобиване на собствеността от държавата е необходимо да се изпълнят изискванията на чл.98 и 100 ЗТСУ/отм./ за отчуждаване на имота и обезщетяване на собствениците. В случая обаче мероприятието, за което е отреден имота е реализирано – изградени са почивни станции , а свободната незастроена площ представлява прилежащ терен в рамките на нормативно определените площи за терен, предвиден за балнеоложки комплекс. От тези факти следва, че дори да не е налице надлежно отчуждаване на имота, същият е отнет неправомерно и поради това подлежи на реституиране по реда на чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, на каквото основание ищците не се позовават, за да е необходимо да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността по посочения закон. Поради принципа на диспозитивнато начало в гражданския процес съдът е длъжен да даде защита на спорното право само в рамките на заявеното в исковата молба основание. С оглед на изложеното не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховинят касационен съд, Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 23.01.2009г. по гр.д. № 289/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top