ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№763
София, 6.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 1 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 549/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. против въззивното решение на Софийски градски съд № 448 от 15.12.2008 год. по гр. д. № 2996/2008 год., с което е оставено в сила решение от 23.07.2008 год. по гр. д. № 1485/2008 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. Д. М. извършено със заповед № 1* от 21.12.2007 год. на изпълнителния директор на М. болница за активно лечение и спешна медицина „Н” ЕАД (М. Пирогов), за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар – токсиколог” в отделение „Т” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода 21.12.2007 год. – 21.06.2008 год. в размер на 5400 лв. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя три въпроса; ползвал ли е реално платен отпуск за времето от 29.08.2007г. до 01.11.2007г., от 05.11. до 16.11.2007г. и от 06.12. до 20.12.2007 год., въпрос от съществено значение за делото, тъй като има отношение към възражението му, прието от съда за неоснователно, че работодателят е пропуснал двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”; налице ли е нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на К. на труда (КТ), ако са нарушени етични и морални норми на К. за професионална етика (КПЕ), за нарушенията на който е предвиден друг специален ред и спазена ли е процедурата по чл. 193 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да приеме писмени обяснения на работника. Въпросите са поставени в контекст незаконосъобразност и необоснованост на изводите на съда.
Ответникът М. болница за активно лечение и спешна медицина „Н” не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първите два неоценяеми, третият оценяем, но обусловен от първите два намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От поставените в изложението три въпроса сочени като важни за изхода на спора по предявените искове, първият и третият касаят фактически обстоятелства възприети от съда за доказани и оспорени от жалбоподателя, което има отношение към обосноваността на решението относно изводите на съда, че разпоредбите на чл. 193 КТ и чл. 194, ал. 1 и ал. 3 КТ са спазени от работодателя. Обосноваността на решението не е въведено като основание в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Вътрешното убеждение на съда, че дадени обстоятелства са се осъществели не може да бъде проверявано, освен ако при формирането му са нарушени съдопроизводствени правила. В случая няма такива нарушения. Изводите, че работодателят е спазил разпоредбите на чл. 193 и чл. 194, ал. 1 и ал. 3 КТ почиват на въведените от страните факти и преценката дали тези факти са се осъществили или не е направена след обсъждането на всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, без да им е приписано съдържание, каквото те нямат, което е обезпечило истинността на констатациите, че дадените обстоятелства са установени.
Вторият въпрос – налице ли е нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на К. на труда (КТ), ако са нарушени етични и морални норми на К. за професионалната етика (КПЕ) попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според чл. 187, т. 10 КТ (част от въведените в заповедта правни основания за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”) нарушения на трудовата дисциплина са и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение”. Текста е бланкетен. Подчертава примерния, а не изчерпателен характер на изброяването на видовете нарушения в чл. 187 КТ и релевира нарушението и на всякакви други трудови задължения независимо от техния източник -нормативен акт или договор. Кодекса на професионална етика има характер на нормативен акт издаден на основание чл. 9, т. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС). Изложените факти в заповедта за дисциплинарно уволнение на жалбоподателя, обосноваващи дисциплинарното наказание покриват фактическия състав на разпоредбите на чл. 187, т. 10 КТ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 62, ал. 2 и въведението на К. на професионална етика. Визираните в заповедта прояви на жалбоподателя извършени на работното му място безспорно са нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ и с оглед тежестта на нарушенията, наложеното наказание се явява оправдано и обосновано. Обстоятелството, че тези нарушения носят квалификация и на нарушения на етични норми по К. на професионалната етика не изключва търсенето и на дисциплинарна отговорност по К. на труда, тъй като дисциплинарната отговорност се кумулира с всички други видове отговорност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. От изложеното следва, че решаващият съд е приложил правилно материалния закон, не е влязъл в противоречие с трайно установената съдебна практика относно вида на дисциплинарните нарушения, за които работодателят може да наложи дисциплинарното наказание „уволнение”, като правилно е преценил, че няма основания за нейната промяна, което обуславя липса на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 448 от 15.12.2008 год. по гр. д. № 2996/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ