3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1395/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. Н., срещу решение от 14.04.2010 г. по гр. дело №4604/2009 г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно невъзможността след приемането на наследство да се направи отказ от него и за това, че който докаже владението през определени периоди от време, то доказва и владението между тези периоди. Сочи се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е ПП№4/1964 г. Представени са решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Я. В. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Ответниците по касационната жалба С. И. С. и И. Г. С., [населено място], не са заявили становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 28.11.2008 г. по гр. дело №10452/2008 г. на Софийския районен съд. С първонстанционното решение е отхвърлен искът на жалбооподателката за делба на апратамент №52, находящ се в С.,[жк],[жилищен адрес]. В. съд е приел, че ищцата не е собственик на ? идеална част от имота на твърдяните основания – наследство от Д. Г. С., поч. 09.03.1988г. е евентуално давностно владение, тъй като е направила валиден отказ от наследството на баща си Д. Г. С., вписан на 27.04.1988г., нито е придобила по давност имота, тъй като не е доказала, че е упражнявала фактическа власт явно и необезпокоявано с намерение да го свои. По отношение на твърдението, че отказът от наследства е недействителен въззивният съд е приел, че това не е доказано, тъй като няма данни наследството да е прието от ищцата, вкл. с конклудентни действия за периода от откриването му да вписването на отказа.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, включително и посочените от жалбоподателката решение № 429/1991г. по гр.д.№227/91г., ВС, №17/1994г. по гр.д.№594/1993г., ВС, която е съобразена от въззивиния съд. Според тази практика отказът от наследство е недействителен, ако преди това наследството е прието. В разглеждания случай след анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е извел решаващ извод, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала да е приела наследството по някой от начините по чл.49 ЗН – изрично с писмено заявление до районния съд, или пък мълчаливо с извършване на действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме наследството. Вторият повдигнат въпрос е правноирелевантен, тъй като въззивният съд е приел, че ищцата въобще не е упражнявала фактическа власт явно и необезпокоявано с намерение да свои процесния апартамент в твърдяния обем права, а не че е владяла имота през определени периоди от време.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба Я. В. Д. не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.04.2010 г. по гр. дело №4604/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: