О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 14.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №3030/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №3454 от 24.10.2017г., постановено по в.гр.д.№5151/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 10 с-в, с което е потвърдено определение №5695/29.09.2017г. по т.д.№1953/2017г. на СГС, VІ-5 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, обуславящо неговата неправилност и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е преценил, че оплакването на жалбоподателя се изчерпва единствено с твърдението за подадено искане по чл.273 ал.2 ТЗ като се сочи, че при висящ иск по чл.29 ЗТР, заличеното дружество продължава да е правосубектно. Претендира се отмяна на въззивното определение, отмяна на определението на СГС за прекратяване на производството и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че е налице очевидна неправилност на определението – предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Същевременно в изложението са формулирани следните два правни въпроса, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: 1.) „Овластен ли е ликвидаторът да иска вписване на заличаването на търговското дружество при висящ процес срещу него, по който то е извършило процесуални действия?” и 2.) „Следва ли да се прекрати дело, по което ответникът – в ликвидация, е заличен хода на процеса и след като е извършил процесуални действия, със или без наличието на висящ процес и /или на висящо производство по чл.273 от ТЗ или при наличие на иск по чл.29 от ЗТР относно прогласяване на вписването на заличаването за вписване на несъществуващо обстоятелство?”. В изложението е поставен и следния въпрос, за който касаторът твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №543/2013г. по гр.д.№1688/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение №554/08002.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ВКС, ІV г.о. (основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК), а именно: 3.) ”Следва ли съдът да се произнесе по изложените съществени мотиви на жалбата?”.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение от 24.10.2017г. по в.гр.д.№5151/2017г. на САС, въззивният състав е потвърдил определение №5695/29.09.2017г. по т.д. №1953/2017г. на СГС, VІ-5 с-в., с което е прекратено първоинстанционното производство, образувано по исковата молба на [фирма] –гр.София, против [фирма]. Въззивният съд е посочил, че в хода на процедурата пред първата инстанция по връчване на допълнителната исковата молба, ответникът е бил заличен от търговския регистър на 25.07.2017г., след проведено производство по ликвидация. С оглед горното обстоятелство, апелативният съд е приел, че ответното дружество е загубило своята правосубектност, което представлява пречка за ищеца да упражни валидно правото си на иск, като е посочил, че отсъствието на надлежна страна препятства постановяването на краен съдебен акт, който да я обвърже със сила на пресъдено нещо. В отговор на оплакването във въззивната частна жалба за направено искане за възобновяване ликвидацията по чл.273 ал.2 ТЗ, съдът е обосновал извода, че предвидената в чл.273 ал.2 ГПК възможност за възобновяване на производството по ликвидация, сама по себе си не обуславя продължаване на исковото производство при отсъствие на надлежна страна.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение като предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.последно ГПК, тъй като изводът на съда, че ако заличеното след предявяване на иска търговско дружество е единствен ищец или ответник, то производството по делото следва да бъде прекратено, е съобразен с практиката на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК (решение №58/31.07.2012г. по т.д.№49/2011г. на ВКС, ІІ т.о.).
Според задължителните указания в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът на касатора: „Овластен ли е ликвидаторът да иска вписване на заличаването на търговското дружество при висящ процес срещу него, по който то е извършило процесуални действия?” не е разглеждан от въззивния съд и не е обусловил решаващия извод за недопустимост на исковото производството при заличаване на ответника от търговския регистър, поради което въпросът не обуславя допускане на касационно обжалване.
Въпросът: „Следва ли да се прекрати дело, по което ответникът – в ликвидация, е заличен хода на процеса и след като е извършил процесуални действия, със или без наличието на висящ процес и /или на висящо производство по чл.273 от ТЗ или при наличие на иск по чл.29 от ЗТР относно прогласяване на вписването на заличаването за вписване на несъществуващо обстоятелство?” може да бъде определен като значим за спора само в частта му, свързана с посоченото в него обстоятелство за наличието на висящ процес и /или на висящо производство по чл.273 ТЗ. Въпросът обаче не може да обуслови допускане на касационно производство по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като същият е решен в съответствие с актуалната практика на ВКС (решение №58/31.07.2012г. по т.д.№49/2011г. на ВКС, ІІ т.о., определение №455/27.10.2016г. по ч.т.т.№1841/2016г. на ВКС, І т.о.), според която със заличаването на дружеството в търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл.273 ал.2 ТЗ не се възстановява правосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели извършване на действия, ползващи единствено ликвидационното производство. Посочената практика не се нуждае от промяна, респ. от осъвременяване. Що се отнася до частта на въпроса, свързана със значението за процесуалния спор на наличието на иск по чл.29 ЗТР, следва да се има предвид, че същият не обсъждан от въззивния състав и не е обусловил решаващите му изводи.
Не може да обоснове наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК въпросът: „Следва ли съдът да се произнесе по изложените съществени мотиви на жалбата?”, тъй като въззивният съд е отговорил на оплакванията във въззивната частна жалба, така както са изложени от жалбоподателя (в нея няма твърдение или оплакване, свързано с наличието на висящо производство по чл.29 ЗТР).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3454 от 24.10.2017г., постановено по в.гр.д.№5151/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 10 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :