5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
гр. София, 15.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 2679/18 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 2926/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от П. Б. срещу касатора иск по чл. 59, ал. 9 СК, като са изменени първоначално постановените с решение по гр. д. № 4218/14 г. на РС П. мерки за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните А. Г., род. през 2010 г., с предоставянето им на майката. На бащата е определен разширен режим на лични контакти с детето и той е осъден да му заплаща месечна издръжка от 150 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/74 г., р. по гр. д. № 7140/14 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 2640/15 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 214/14 г. на трето г. о., опр. по гр. д. № 3712/17 г. на четвърто г. о. по въпросите относно родителските качества на страните, полаганите до момента грижи и отношението им към детето, с оглед на неговия пол и възраст, помощта на трети лица и материалните условия за живот, както и относно изменените след постановяване на първоначалните мерки обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето. Конкретно, според касатора, не са преценени поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото за възпитателските и морални качества на двамата родители, полаганите и проявени досега предимно от бащата грижи за детето, подпомагането на детето от този родител в учебната подготовка за придобиване на знания и полезни навици, подходящите битови условия, които му е осигурил, занижения родителски капацитет на майката и липсата на надзор върху детето.
Касаторът намира, че в противоречие с посочената съдебна практика са разрешени въпросите от предмета на спора: Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства относно правнорелевантните факти по делото, които имат отношение към интереса на детето, за който интерес съдът следи служебно? Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и да се мотивира във всеки конкретен случай защо дава приоритет на едни обстоятелства пред други? Допустима ли е избирателна преценка само на някой от критериите, регламентирани в чл. 59, ал. 4 СК? Кои са предпоставките и критериите, които следва да бъдат приложени при определяне на мерките относно родителските права? Какво е значението на желанието на детето при кого от родителите си да живее в контекста на всички критерии по чл. 59, ал. 4 СК? Какво е значението на промяната на местоживеенето в контекста на преценката за новонастъпили обстоятелства? Кои обстоятелства се явяват определящи при преценката кой от двамата родители се явява по – пригоден да упражнява родителските права? Може ли някой от критериите, регламентирани в чл. 59, ал. 4 СК да се определи като „решаващ“? Достатъчно ли е да се осъществи промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК или е необходимо същата да води до влошаване на положението на детето при родителя, упражняващ родителските права и едновременно с това подобряване на положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че след постановяване на първоначалните мерки за упражняване на родителските права, предоставени на бащата, са настъпили нови обстоятелства, налагащи изменението им. При преценката на кой от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права съдът следва да се ръководи изключително от интереса на детето, да зачете чувствата му, възрастта му, конкретното му развитие и зрелост, най – вече с оглед конкретното му психо – емоционално състояние. Установено е, че бащата е грижовен родител, който полага максимални усилия за задоволяване базовите потребности на сина си, за образованието и интелектуалното му развитие, води го на уроци по плуване, заедно ходят на екскурзии и посещават исторически обекти. При отглеждането на детето бащата разчита изцяло на помощта на своите родители. Поради необходимостта от тяхната помощ е взето решение заедно с детето да се преместят да живеят от [населено място], където А. е отрасъл и където живее неговата майка и роднини по майчина линия, в [населено място], при родителите на бащата, където детето е записано в първи клас. Съдът е изложил съображения, че това преместване е довело до цялостна промяна на средата, в която детето е отрасло и с която е свикнало, като поставянето му в непозната обстановка не е в най – добър негов интерес. Контактите с брат му Г., към който е силно привързан, с баба му В., която е полагала най – много грижи за него от раждането му, с приятелчетата му от градината, не могат да бъдат достатъчно чести и пълноценни, тъй като са свързани с дълги и натоварващи за детето пътувания от [населено място] и обратно до [населено място]. Отделно от това, режимът на лични отношения с майката също не може да се реализира пълноценно с оглед разстоянието между двете населени места. В същото време майката е положила значителни усилия, за да осигури подходящи условия за отглеждане и на двете си деца, закупила е къща в [населено място] на името на по – големия си син, със запазено право на ползване за нея, извършила е основен ремонт на жилището, спазва режима на лични контакти с А., държи двете деца да имат връзка помежду си. Инцидентните ситуации, при които майката П. моментно е занижила родителския си контрол, не могат да доведат до извод за липса на родителски капацитет. Прието е, че и двамата родители проявяват внимание и загриженост към детето си, притежават необходимите родителски качества за отглеждането и възпитанието му и имат изградена емоционална връзка с него. Детето е привързано и към двамата, но тъгува за близките и приятелите си в [населено място]. Отчетено е обстоятелството, че на тази възраст детето е чувствително към всякакъв вид промяна, но най – чувствително е към раздялата със своята майка. Тя е осъзнала родителската си отговорност, поставила е като приоритет грижите за децата си и тази промяна е изцяло в интерес на А..
Изводите на въззивния съд изцяло съответстват на ППВС № 1/74 г., в което /както и в чл. 59, ал. 4 СК/ е посочено, че съдът се ръководи предимно от интереса на детето при разрешаване на спора за родителските права. Съдът преценява относимите към този висш интерес обстоятелства, примерно изброени в ППВС № 1/74 г., чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, които не са степенувани в строго определен ред. Желанията и чувствата на детето са част от тези обстоятелства (един от тези критерии) и се преценяват в съвкупност с всички останали обстоятелства по делото /р. по гр. д. № 327/18 г. на четвърто г. о./.Съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в постановлението и закона обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права, но не може да основе решението си само на някои от обстоятелства и да игнорира други. В ППВС № 1/74 г. се приема, че основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права; необходимо е това изменение да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението му при родителя, който упражнява родителските права, или положението на детето би се подобрило, ако родителските права се предоставят на другия родител. В случая въззивният съд обстойно е изследвал съвкупността от обстоятелства, имащи значение за интереса на малолетното дете, като решаващ за изхода на спора по чл. 59, ал. 9 СК. В съответствие с посочената в изложението задължителна практика на ВКС при разрешаване на спора за упражняването на родителските права е взета предвид съвкупността от обстоятелства от значение за интереса на детето, а не отделно обстоятелство – промененото местоживеене на детето и неговото желание, както твърди касаторът. Преценени са добрите родителски и възпитателски качества и на двамата родители, желанието им да отглеждат детето и неговата привързаност към тях, социалното обкръжение и материални възможности на страните, събрани са данни за помощта от трети лица в грижата за детето, за жилищните условия и домашна среда при всеки от родителите. Отчетени са новите обстоятелства, касаещи упражняването на родителските права – промененото местоживеене на детето и бащата в [населено място], училищната възраст на детето и съответстващите й образователно потребности, променените битови условия и материални възможности на майката, положителната промяна в отношението й към детето и нейното желание да го отглежда в спокойна, позната атмосфера, сред роднини и приятели, като са обсъдени и ситуациите, в които при режим на лични контакти с майката детето инцидентно е оставяно без родителски надзор. Взета е предвид привързаността на детето към всеки от двамата родители и желанието му да живее при своята майка, отразено в изготвения социален доклад. Отчетена е и силната връзка на детето с едноутробния му брат Г. / род. 2006 г./, с когото са отглеждани дълго време заедно. В случая съвместното живеене на двете деца е в техен взаимен интерес, с оглед малката разлика във възрастта, изразената привързаност един към друг, съвместното им отглеждане преди развода и общата им привързаност към майката и семейния й кръг / арг. от ППВС №1/74, р.ІІІ/. С оглед на така извършената комплексна преценка на обстоятелствата и емоционалната потребност на детето в неговата подрастваща възраст да живее и общува ежедневно с майката си, въззивният съд обосновано е изградил съответстващ на задължителната практика извод, че майката е по – подходящата да отглежда детето и при новите обстоятелства положението на А. би се подобрило с предоставяне на родителските права на нея. Същевременно е прието, че в интерес на детето е да поддържа и връзката с баща си, поради което им е определен разширен режим на лични контакти.
Сочените основания за допускане на обжалването на въззивното решение не се установяват – поставените от касатора правни въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с цитираната в изложението задължителна практика на ВКС, поради което не е налице осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдържащите се в изложението съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон и необоснованост – осн. по чл. 281, т. 3 ГПК, ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл. 280, ал. 1 са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, според разясненото в ТР № 1/19.02.10 г. ОСГТК, в което са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 2926/17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: