2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 764
С., 19.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1895/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. чрез адвокат Д. К. – Р. адвокатска колегия против въззивно решение № 701 от 28.11.2012 г. по гр. дело № 1098/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1120 от 14.06.2012 г. по гр. дело № 1159/2009 г. на Русенски районен съд, с което Д. Г. К. е осъден да заплати на Г. Н. Д. сумата 18 689,52 лв., от която: 7000 лева главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени виновно от Д. Г. К. в качеството му на работник във фирма на едноличния търговец Г. Н. Д. при пътно-транспортно произшествие на 26.10.1999 г., които ищецът Г. Н. Д. е осъден да заплати на В. С. М. с решение по гр. дело № 4267/2004 г. Варненски районен съд и 8591,72 лв. представляваща лихва за забава върху главницата от 27.10.1999 г. до 23.10.2008 г., ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба 08.01.2009г. до окончателно изплащане на задължението, както и да заплати разноски по изп. дело № 212 на ЧСИ Пашова с район на действие Варненски окръжен съд в размер на 2397,80 лв. и 700 лв. Адвокатски хонорар.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешение правните въпроси – има ли задължителна сила за гражданския съд влязлото в сила решение по чл. 78а НК на наказателния съд по въпросите за извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и от кой момент е настъпила забавата за изпълнение на паричното задължение – от деня на извършения деликт или от деня на плащане на обезщетението и начислява ли се законна лихва на парично задължение за обезщетение по време спиране на съдебното производство по причини, които не могат да се вменят във вина на задължената да плаща страна. Жалбоподателят се позовава на приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Г. Н. Д. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените правни въпроси не обуславят изхода на делото и не са съществени за предмета на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 54 ЗЗД намира, че жалбата е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за уважаване на иска и не са основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК ВКС, правният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване, когато е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда обективирана в съдебния акт, т. е. правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, да обуславя правните изводи на съда по предмета на спора, без да се засяга тяхната материалноправна или процесуалноправна законосъобразност, което е основание за неправилността на въззивното решение и се проверява в производство по касационно обжалване, а не по допускане на касационно обжалване.
Съдът се е произнесъл по регресен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД – лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
С обжалваното решение съдът е очертал предмета на регресния иск по чл. 54 ЗЗД като иск на възложителя на работата против изпълнителя, при и по повод на която е увредено трето лице. Очертан е фактическия състав на правната норма приложена към установените по делото факти.
В. на работата е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения. Отговорността на възложителя по отношение на увредения е по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, не като причинител на вредата, за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата, при или по повод на която са причинени вредите. Затова неговата (на възложителя) отговорност е гаранционно – обезпечителна по силата на закона. Поради това платилият обезщетението възложител на работата има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума на обезщетението.
Съдът е приел за установено, че със влязло в сила решение по гр. дело № 4267/2004 г. на Варненски районен съд страните по настоящето дело (ищецът като възложител на работата, а ответника като изпълнител) са били осъдени солидарно да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 лв., със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта 26.10.1999 г., за причинени от ответника – жалбоподател вреди на трето лице, при и по повод възложената му работа от търговското дружество на възложителя – ищец по делото, както и че на 23.10.2008 г. единият от солидарните длъжници по решението, ищеца по делото е изпатил на увредения сума в размер на 18 689,52 лв. представляваща главница и лихва по изп. дело № 212/2007. на ЧСИ Пашова с район на действие Варненски окръжен съд.
Поставеният правен въпрос за задължителната сила на влязлото в сила решение на наказателния съд по чл. 78а НК за гражданския съд по въпросите за извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца не е предмет на спора по настоящето дело. Този въпрос е бил обсъден по цитираното гр. дело № 4267/2004 г. на Варненски районен съд и не се налага преобсъждането му регресния иск.
С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати цялата сума платена на увреденото лице от ищеца като възложител на работата, включваща присъдената с решението по гр. дело № 4267/2004г. В. главница и лихва за периода от извършване на деликта до плащането от ищеца.
На правния въпрос – от кой момент е настъпила забавата за изпълнение на паричното задължение – от деня на извършения деликт или от деня на плащане на обезщетението, с обжалваното решение е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС.
Задължението от непозволено увреждане възниква от момента на причиняване на вредите, от който момент то е изискуемо и длъжникът изпада в забава без да е нужна покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Основанието за предявяване на регресния иск възниква от друг фактически състав и от друг момент – от факта на плащането. От този момент лицето, което е платило може да предяви регрес към причинителя на вредите, и тъй като към момента на възникване на спорните правоотношения законът не предвижда определен срок за изплащане на задължението, приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен – в случая това е момента на подаване на исковата молба, от която дата с обжалваното решение е присъдена законната лихва.
Жалбоподателят поддържа, че за периода от деликта до плащането по осъдителното решение на Варненския районен съд ищецът е бездействал, а след като е предявил регресния иск предприел процесуални действия довели до неоправдано забавяне на неговото решаване, включително и чрез спиране на производството. В тази връзка е зададен и въпроса – дължи ли се законна лихва на парично задължение за обезщетение по време спиране на съдебното производство по причини, които не могат да се вменят във вина на задължената да плаща страна. Отговорът е идентичен с дадения на предходния въпрос. Ако жалбоподателят смята, че е налице злоупотреба от страна на ищеца с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, пътят за защита е друг, извън настоящето производство и в този смисъл въпросът не е обуславящ за изхода на делото.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 701 от 28.11.2012 г. по гр. дело № 1098/2012 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ