ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 764
София, 22.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3983/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Й. Д. от САК срещу определение № 214/7.4.2014 г, постановено по гр.дело № 165/2014 г по описа на Апелативен съд-Варна, Гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 136/14.2.2014 г по гр.дело № 325/12 г на Окръжен съд-Разград, с което е върната въззивната жалба на дружеството срещу решение № 70/13.12.13 г, по гр.дело № 325/13 г на Разградски окръжен съд.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и след като бъде допуснато до касационен контрол следва да бъде отменено, тъй като противоречи на практиката на ВКС.В срока за изпълнение на указанията за представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на въззивния съд, жалбоподателят е представил молба по чл.63 ал.1 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса.По молбата съдът не се е произнесъл, а незаконосъобразно е върнал жалбата като нередовна.
Ответникът по частната жалба И. Х. М. чрез процесуалния си представител адв.Е. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто Гражданско отделение, след като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното определение, преграждащо понататъшното развитие на делото, намира, че жалбата е допустима на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че с определение № 69/24.1.14 г по гр.дело № 325/12 г на Окръжен съд Разград е оставена без движение подадената от [фирма] срещу решението постановено по делото въззивна жалба, като на жалбоподателя е даден едноседмичен срок за отстраняване на нередовността й чрез внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1 302, 52 лв.Прието е, че съобщението за оставяне на жалбата без движение е връчено „лично” на управителя на дружеството М. А. на 3.2.2014 г, а срокът за отстраняване на посочената нередовност изтича на 10.2.2014 г.След изтичането му-на 14.2.2014 г съдът е постановил обжалваното разпореждане № 136/14.2.14 г, с което е върнал въззивната жалба, поради невнесена в срок държавна такса.След постановяване на разпореждането за връщане, на 19.2.14 г управителят на дружеството-жалбоподател М. А. е подала молба за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса.Съдът я е оставил без уважение, тъй като искането по чл.63 ал.1 от ГПК е направено след изтичане на срока.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателят е посочил основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, тъй като по процесуално правния въпрос „следва ли страната по делото, която в срок е подала молбата по чл.63 ал.1 от ГПК да бъде санкционирана с връщане на жалбата й при положение, че същата е депозирана в съдебно определения срок в пощенската станция, но не е доставена в рамките на този срок в надлежния съд” е разрешен в противоречие с представените определения по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, а именно : № 813/11.12.2012 г на ВКС, по ч.гр.дело № 740/12 г на Трето ГО, определение № 519 от 24.7.2012 г на ВКС по ч.гр.дело № 447/12 г на Трето ГО и е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което са представени две определения по чл.273 ал.2 от ГПК № 340 от 23.6.2009 г на ВКС по ч.гр.дело № 288/2009 г на Четвърто ГО и № 2 от 2.1.2014 г на ВКС по ч.гр.дело № 6962/13 г на Второ ГО.
Върховният касационен съд, Четвърто ГО по така поставения процесуален въпрос, намира следното : Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.Изпращането по пощата в срок следва да бъде установено от страната с писмени доказателства, а не с твърдения.По делото такива доказателства липсват, липсва и плик съдържат пощенско клеймо, съгласно което молбата по чл.63 ал.1 от ГПК е подадена по пощата в рамките на определения от съда едноседмичен срок. В случая по делото е налице една единствена молба за продължаване на срока по чл.63 ал.1 от ГПК и тя е депозирана на 19.2.14 г т.е. след неговото изтичане.Поради това разпореждането за връщане на въззивната жалба като нередовна е постановено в съответствие с процесуалния закон.Поставения от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със сочената съдебна практика, тъй като не касае настоящата хипотеза, в която молба по чл.63 ал.1 от ГПК е постъпила не до изтичане на срока, а след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата.
По горните съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, ВКС, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 214/7.4.2014 г, постановено по гр.дело № 165/2014 г по описа на Апелативен съд-Варна, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.