О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
[населено място], 22.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.11. през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове: Майя Русева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. №2968/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
ВКС е сезиран с касационна жалба, подадена от М. М. С. срещу решение № 516 от 22.03.2016г., постановено по в.гр.д. № 4729/15г. на САС. В жалбата се излагат касационни основания за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
В Изложението по чл. 280 от ГПК, ищецът твърди, че по въпросите свързани с разпределението на доказателствената тежест по чл. 55 от ЗЗД, упражняването на правото на строеж и правото на разваляне на договора поради безполезност на изпълнението, въззивният съд се произнесъл в нарушение със задължителната практика на ВКС- основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.. Представя съдебна практика по чл. 290 от ГПК.
Срещу касационната жалба е подаден отговор от ответника Ориета Б.. Възразява се срещу допускането на касационно обжалване и евентуално срещу касационните основания по чл. 281,т.3 от ГПК.
След като прецени, че касационната жалба е срещу въззивно решение , с което е отменил решение № 5719 от 31.07.2015г. по гр.д. 9660/2014г. на СГС І-21 с-в и е отхвърлил предявения от М. М. С. против Ориета Б. Б. иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата от 28764 евро, получена на основание развален предварителен договор за покупко- продажба на право на строеж на недвижим имот от 08.10.2007г., както и претенцията за законна лихва върху тази сума, считано от 02.07.2014г. до окончателното и плащане, ВКС намира, че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:
Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като сключеният окончателен договор не е развален. С решението си съдът е дал отговор на правни въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл. 87 от ЗЗД и чл. 19 от ЗЗД.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. ВКС не е длъжен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира.
Трайна и задължителна е практиката на ВКС, че с предварителния договор може да се уговори авансово плащане на част от цената по окончателния договор /решение № 56/2015г. на ІІ т.о. на ВКС/, както и че за да се иска връщане на даденото в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, е необходимо основанието да е отпаднало с обратна сила /ППВС 1/79г./. В съгласие с тази практика, въззивният съд е приел, че няма основание за връщане на платената цена, тъй като окончателния договор не е развален, а развалянето на предварителния договор е безпредметно, тъй като е сключен окончателен договор между страните.
Относно установените факти по делото, а именно, че между страните е сключен окончателен договор и че този договор не е развален, не съществува спор /самият ищец твърди, че окончателният договор не е развален/, поради което поставеният въпрос във връзка с приложението на чл. 154 от ГПК и разпределението на доказателствената тежест е неотносим.
Н. се явява и поставения въпрос във връзка с приложението на чл. 67 от ЗС относно упражняването на правото на строеж и погасяването му по давност, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по такива въпроси, а те са и извън обхвата на правния спор и не обуславят правните изводи на съда.
Представената съдебна практика по чл. 290 от ГПК от жалбоподателя относно предпоставките на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл. 67 от ЗС и чл. 87, ал.2 от ЗЗД няма връзка с настоящия правен спор, тъй като страните не спорят, че окончателният договор не е развален.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора ищецът следва да плати на ответника направените разноски за настоящата инстанция, представляващи 1600лв. платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 516 от 22.03.2016г., постановено по в.гр.д. № 4729/15г. на САС.
Осъжда М. М. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да плати на Ориета Б. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1600лв..
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: