5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 23.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.09.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1099/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. П. от [населено място] против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 147 от 02.05.2011 год., по в.гр.д.№ 2011410050007/2011 год., с което е обезсилено решението на Горнооряховския районен съд № 93 от 12. 03. 2010 год., по гр.д.№ 636/2009 год. и са оставени без разглеждане, като недопустими поради липса на правен интерес, предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу ТД [фирма], В. С. В. и С. Д. Т. обективно съединени искове по чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД и по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл.537, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на сключената между ответниците покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], обективирана в нот.акт № 1280,т.VІІ, рег.№ 6877, нот.д.№ 979/ 15. 10. 2008 год. на нотариус Ив.М., вписана в Службата по вписванията при Горнооряховския районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че като трето на процесната сделка лице, той няма правен интерес от прогласяване на нищожността и, тъй като от същата не са непосредствено засегнати негови права и законни интереси.
Позовавайки се на обратното действие на влязлото в сила решение, с което исковата му претенция срещу ответното ТД, основана на чл.74, ал.1 ТЗ е уважена, жалбоподателят застъпва становище, че липсата на друга възможност да атакува взетото от ОС на съдружниците решение за отчуждаване на процесния недвижим имот през времето, когато е бил изключен като съдружник, сама по себе си обуславя правния му интерес от предявените установителни искове за прогласяване нищожността на съответната разпоредителна сделка.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.2 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение относно значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с наличието на критериите за преценка на правния интерес от предявяване на установителния иск по чл.26 ЗЗД от трето неучастващо лице в конкретната сделка, чието прогласяване за нищожна се иска, е в противоречие със задължителната за съдилищата съдебна практика, като израз на която е посочено постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 576 от 30.09.2010 год., по гр.д.№ 1803/ 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Едновременно, според касатора, въпросът за наличието на правен интерес, като основна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл. 26 ЗЗД се явява и противоречиво разрешаван в практиката на съдилищата, което противоречие е обективирано в приложените с касационната жалба 5 бр. определения на различни съдилища в страната и на решение № 10 от 15.02.2010 год., по гр.д.№ 802/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, а това налага допускане на касационното обжалване и въз основа на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят поддържа по отношение на въпроса на материалното право, а именно :” Какъв е смисълът на защитата на съдружник по чл.74 ТЗ, ако впоследствие той не може да противодейства по никакъв начин на взетите решения в съответното търговско дружество, в периода от неговото изключване до момента на възстановяването му от съда и не е ли това начин, освен да бъде лишен съдружник от активите, които са съществували в дружеството към момента на неговото изключване, да бъде натоварен и със задължения, създадени умишлено от другите съдружници?”, който счита за значим за решаващите правни изводи на въззивния съд и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба В. С. В., в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявените установителни искови претенции, основание на чл.26, ал.1, изр.1 и ал.2, изр.2 ЗЗД, тъй като страна по процесната продажба, обективирана в н.а. № 1280, т.VІІ, рег. № 6877, н.д.№ 979/1510.2008 год. е ТД [фирма], в което последният не е съдружник, нито е заявил някакви самостоятелни права върху недвижимия имот, предмет на сключената разпоредителна сделка.
Що се касае до обстоятелството, че поради изключването му на 18. 05.2006 год. към момента на провеждане на извънредното ОС на ответното ТД [фирма] на 26.06.2006 год., същият не е взел участие като съдружник в ОС на [фирма], притежаващо 80 % от капитала на ЮЛ – продавач, то според Великотърновския окръжен съд е ирелевантно, тъй като доколкото не може да обоснове съществуването на правна възможност за атакуване на така взетото решение от колективния орган на ответното ТД по ред и в срокове, извън установените в чл.74, ал.1 ТЗ, а това само по себе си изключва да е налице правен интерес за ищеца от предявените установителни искове по чл.26 ЗЗД, след възстановяване на членствените му права на основание нарушаване на закона и липса на надлежно съгласие при вземане на решение от ОС на съдружниците, каквато е обосновката му в исковата молба.
Следователно мотивите в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, който е значим за допустимостта на всеки иск, но при установителните искове подлежи и на изрично доказване в процеса, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното решение на състав на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК съдържа произнасяне по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.26 ЗЗД в хипотезата на неучастващо в конкретна атакувана сделка лице, но на което са признати преференциални права по чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/ отм./ и което се намира в административно правоотношение с административния орган – разпоредител на приватизиращото се имущество, какъвто не е разглежданият случай.
Що се касае до основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то съдебните актове от категорията на определенията, на които касаторът се позовава, съобразно задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се включват в съдебната практика по см. на цитирания критерий за селекция, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че по отношение на същите липсват и данни да са влезли в сила, за да могат да бъдат въобще част от създадената от съдилищата съдебна практика, за която идентичността или не между страните по спора е без значение. Без отбелязване да е влязло в сила е решение № 10/15.02.2010 год., по гр. д. № 802/2009 год. на Великотърновския окръжен съд, поради което и то не подлежи на обсъждане.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че съобразно трайно установената съдебна практика, с която въззивната инстанция изцяло се е съобразила, произнасяйки се по въпроса за правния интерес от предявяване на установителния иск по чл.26 ЗЗД, като положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, при иск за обявяване нищожност на разпоредителна сделка, имаща за предмет имущество, което не е собственост на ищеца и в която последният не участва, този правен интерес за него освен, че подлежи на конкретно доказване в процеса, като за разлика от правния интерес при осъдителни искове, при установителните той не се презумира, би бил налице само тогава, когато прогласяването на нищожността и по съдебен ред ще има за своя пряка последица промяна в имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, която е свързана с материалното право на ищеца, по отношение на конкретното имущество, каквото в разглеждания случай отсъства.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не се поддържа по отношение на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, поради което и доколкото посочените въпроси на материалното право, към които същото е отнесено, макар и важни, са хипотетични, въобще не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и са без значение за крайния изход на делото, то не отговаря на изискванията на т.4 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Или, гореизложеното позволява да бъде обобщено, че при създадения от законодателя специален ред за защита срещу решенията на колективните органи на управление на ТД, за съдружника не съществува процесуална възможност да реализира тази защита по общия исков ред, вкл. инцидентно – с предявяването на иск за прогласяване нищожността на конкретна сделка, предмет на решение на ОС на съдружниците, което не е било оспорено по чл.74 ТЗ, както всъщност е процедирал жалбоподателя, в качеството си на ищец.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което отговорността за същите не следва да бъде понастоящем разглеждана – арг. от чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 147 от 02.05.2011 год., по в.гр.д.№ 20114100500007/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: