О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
гр. София, 23.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2157 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. Х. и Н. С. Н. – Х. срещу определение № 88 от 15.05.2019г. по т. д. № 1091/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение № 264 от 30.11.2018г. и последващо го решение за поправка на очевидна фактическа грешка – № 30/11.02.2019г. по т.д. № 495/ 2018г. на Окръжен съд – Ловеч.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и се разгледа по същество молбата им за отмяна на решението.
Ответникът по частната жалба „А. Б. България” АД, излага съображения за законосъобразност на обжалваното определение и иска потвърждаването му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за отмяна на решението на окръжния съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че наведените от молителите обстоятелства са негодни да бъдат подведени за проверка по същество към формално твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.5, пр. първо ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл.303 ГПК основание за отмяна. Изводът на съда се основава на твърденията на молителите, на които те основават молбата си отмяна. Същите сочат, че без да са уведомени за постановеното на 30.11.2018г. въззивно решение, узнавайки го случайно и предвид посочената в диспозитива на същото негова „окончателност по цената на иска”, са депозирали молба по реда на чл.247 ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка в частта относно указаната от съда необжалваемост на въззивния акт. Твърдят, че като резултат от така обявената окончателност на въззивното решение, както и предвид оставянето без уважение на подадената от тях молба за поправка на очевидна фактическа грешка, са били лишени от право на защита, изразяващо се в лишаването им от право да подадат касационна жалба, с което намират обосновано основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр. първо ГПК.
Първият състав на ВКС е изложил съображения, че основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, извън хипотезата на невъзможност на страната да участва в делото, поради особени непредвидени обстоятелства, винаги предполага твърдение за нарушено от съда съдопроизводствено правило, лишило страната от възможност за участие по делото в съответната инстанция. Отмяната в тази хипотеза е санкция за възможната неправилност на постановения без участието или при нарушеното участие на страната акт. Евентуални нарушения във връзка с упражняване правото на жалба срещу такъв акт нямат отношение към правилността му, като резултат от разглеждане в съответната инстанция, след като в същата страната е участвала. Липсата на твърдение за обстоятелства, касаещи участието й при разглеждането на делото, по който е постановен актът, чиято отмяна се търси, изключва изначално възможността доводите на молителите да бъдат формално отнесени към основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр. първо ГПК. Същото аналогично се отнася и по отношение отмяната на решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, след като не се навеждат твърдения за постановяването му без участието на молителите, причината за което би била изследвана при произнасяне по същество по молбата за отмяна, нещо повече – самите молители са инициирали производството по чл.247 ГПК. Направен е извод, че сочените обстоятелства не са от естество да обосноват възможен извод за лишаване на страната от участие по делото във въззивна инстанция, чийто актове се претендират за отмяна по реда на извънинстанционния съдебен контрол. Без значение обжалваемо или не е конкретното въззивно решение, с оглед цената на иска и вида на делото, постановеното в диспозитива на въззивното решение, относно необжалваемостта на акта му, има характеристиката единствено на указание. То нито създава, нито отнема, с окончателно обвързващи страната правни последици, потестативното право на касационна жалба. Като неуведомени за въззивния акт, предвид преценката на въззивния съд за неговата окончателност, която не споделят, след узнаването му молителите са разполагали с процесуалното право на касационна жалба, с произнасянето по допустимостта на която би бил разрешен окончателно и въпроса за касационната обжалваемост на въззивното решение – с произнасяне на касационна инстанция, независимо дали при обжалване на разпореждането на въззивния съд, за връщане на касационната жалба или директно, при препратена й за разглеждане от въззивния съд касационна жалба.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на производството по отмяна е в съответствие със задължителните указания, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, според които, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, поради което ВКС с определение я оставя без разглеждане.
Отмяната, като извънреден способ, е допустима по отношение на влезлите в сила неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. В случай, че се твърди, че във въззивното решение неправилно е посочено, че е необжалваемо, какъвто е настоящият случай, защитата на страната е по друг процесуален ред – чрез подаване на касационна жалба, което изключва приложението на извънредното по своя характер производство по чл.303 и сл. на ГПК. Обжалваемостта на съдебните актове се урежда от императивни процесуалноправни норми, чието приложение не се дерогира при погрешно посочване от съда в акта, дали последният е обжалваем. В случай на неправилно посочване в диспозитива на съдебния акт, че актът е необжалваем, това не възпрепятства упражняването на правото на жалба от страната, като при невръчване на решението на страната, подадената жалбата няма да бъде просрочена, тъй като срокът няма да е започнал да тече. С оглед изложеното, законосъобразен е извода на първия състав на ВКС, че правилността на указанията на съда относно обжалваемостта на акта не попада в предметния обхват на основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр. първо ГПК.
Предвид изложеното, при липсата на позоваване в молбата за отмяна на факти, относими към основанията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 88 от 15.05.2019г. по т. д. № 1091/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.