О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 26.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1152 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. М. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Р., против въззивното решение № 878 от 17 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 7590 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е отменено решение без номер от 16 януари 2007 г., постановено по гр.д. № 15278 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. в частта му за уважаване исковете на З. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и вместо него исковете против Н. ц.по о. на о. з. са отхвърлени, а в останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, защото неправилно съдът е приел, че подборът е извършен при спазване разпоредбите на КТ, след като е безспорно установено, че подборът е извършен в нарушение на чл. 329 КТ – не са обсъдени гласните доказателства за липса на подбор и за предварително предоставяне на комисията на списък на лицата, които трябва да бъдат уволнени, съставен от директора; протоколът на комисията и мотивите за уволнението са съставени и подписани след уволнението на касатора; гласните доказателства са останали необсъдени; не е ясно на какво основание съдът приема, че е налице законосъобразно извършен подбор; към момента на уволнението не е било взето решение от компетентния орган за утвърждаване на ново щатно разписание и на същата длъжност е било назначено друго лице, като това обстоятелство също не е обсъдено; нарушена е разпоредбата на чл. 130а КТ – не са представени доказателства за изпълнение на задълженията на работодателя по посочения текст, независимо от изричното оплакване в исковата молба; всички представени доказателства по закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ са съставени от работодателя с оглед обслужването на процеса. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса относно тълкуването на понятието за точното изпълнение на предвиденото в закона задължение на работодателя да извършва подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при липса на законов текст за неговото извършване във връзка с начина, по който следва да бъде изпълнено от работодателя предвиденото в закона задължение за извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; съществено нарушение при решаване на делото е и игнорирането изцяло на оплакванията за нарушаване на чл. 130а КТ; в решенията на двата въззивни състава се съдържат противоречиви изводи, направени поради неправилното приложение на материалния закон. В допълнителна молба, освен конкретизиране на оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК се сочи, че по въпроса за законността на подбора даденото разрешение е в противоречие с решение от 19 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 3505 за 2007 г. на СГС, влязло в сила, с което същата процедура по подбор от страна на същия работодател по същото време, за друга длъжност, е била приета за незаконна, тъй като не е спазена поредността на действията, които следва да се извършат от работодателя при подбор. Представят се две решения на въззивен съд без отразяване за влизането им в сила, поради което те не могат да послужат за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Н. ц. по о. з. и а., правоприемник на Н. ц. по о. на о. з., представлявано от директора д-р И. В., чрез процесуалния му представител адв. И. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че съобразно указанията на ВКС следва да обсъди направеното от ищеца възражение за наличие на закрила при уволнението му по чл. 333, ал. 4 КТ; предварителната закрила следва да се преценява към 15 юни 2006 г.; информация до синдикалните организации за предстоящото съкращение е дадена от работодателя на 15 март 2006 г.; между работодателя и синдикалните организации е подписано споразумение, направен е списък на лицата за съкращение след окончателен извършен подбор от работодателя за съгласуване със синдикатите и касаторът фигурира в него и предложение за отпадане на касатора от списъка за съкращение синдикатите не са направили, поради което следва да се приеме, че ищецът не попада под закрила при уволнението му съобразно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ с оглед предвидените в раздел ІІ „Трудова заетост” на К. договорености; след като по делото е установено, че е налице реално съкращаване на щата и подборът е извършен при съобразяване на изискванията на чл. 329 КТ, изискващ да се направи преценка за професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, не е налице предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, то уволнението е законосъобразно, което обуславя неоснователност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя само един правен въпрос за разрешаване от касационния съд, свързан със законността на извършения по страна на работодателя подбор, който според касатора все още е основен предмет на спора, доколкото нито едно решение на различните инстанции в нито една негова част не е влязло в сила. Допускането на касационното обжалване се търси по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се представя задължителна съдебна практика, нито влезли в сила съдебни решения, в които поставения правен въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Поставеният правен въпрос освен това не може да бъде разглеждан при условията на чл. 290 и сл. ГПК в настоящия случай, тъй като вече е бил предмет на обсъждане в отменителното решение на ВКС по настоящия спор – решение № 525 от 21 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 1446 за 2009 г., ІV г.о. В соченото решение ВКС приема изрично, че извършеният подбор е законосъобразен и е върнал делото за ново разглеждане и преценка на доводите за законност на уволнението при данни за предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. В., в това решение касационният съд е дал отговор именно на поставения и в настоящото производство от касатора правен въпрос: относно начина, по който следва да бъде изпълнено от работодателя предвиденото в закона задължение за извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. При преценката на конкретните обстоятелства е заключено, че е налице реално съкращаване на щата и извършване на подбора при съобразяване на чл. 329 КТ. Предвид задължителното разбиране за тълкуване на правната норма на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, намерило израз в решение № 128 по гр.д. № 1356 за 2009 г., ІV г.о., следва да се приеме, че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това предопределя задължението на въззвния съд да процедира по посочения начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция. Следователно, въззивният съд е бил задължен да възприеме преценката на касационния съд по съответния материалноправен въпрос и този въпрос не може да бъде поставян наново от страната за по-нататъшно тълкуване от касационния съд за конкретния спор. Именно така е процедирано и в настоящия случай. Затова въззивният съд се е ограничил само до изследване на посоченото основание по чл. 333, ал. 4 КТ. Ето защо не може да се възприеме и твърдението на касатора, че въпросът за законността на подбора е все още спорен.
По основния проблем, разгледан от въззивния съд, касаторът не е поставил съответния правен въпрос. Стореното позоваване на осъществено според касатора съществено нарушение при решаване на делото при игнорирането изцяло на оплакванията за нарушаване на чл. 130а КТ, представлява по естеството си основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което би станало предмет на разискване от касационния съд едва в случай на допускане на касационното обжалване. На последно място, оплакването на касатора, че в решенията на двата въззивни състава се съдържат противоречиви изводи, направени поради неправилното приложение на материалния закон, не може да обоснове допускането на касационното обжалване, тъй като нито едно от двете въззивни решения към момента не е влязло в сила, та да е налице противоречиво разрешаване на правен въпрос.
Ответникът претендира заплащане на сторени разноски за касационното производство, които са в размер на 750 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 878 от 17 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 7590 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ОСЪЖДА З. М. З., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17, да заплати на Н. ц. по о. з. и а., със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], № , представлявано от директора д-р И. В., сумата от 750,00 (седемстотин и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: