1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
С., 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 281/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от едноличен търговец Мария Василева Р. с фирма „ЕМ – 33 – Мария Р.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Б., срещу определение № 1 231 от 29.08.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 874/2011 г. Със същото се потвърждава определение № 1 081/22.06.2011 г. за прекратяване на т. д. № 180/2011 г. по описа на Окръжен съд [населено място], поради неотстраняване констатираните нередовности на исковата молба, въпреки дадените от съда указания.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 180/2011 г. пред Окръжен съд [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от едноличен търговец Мария Василева Р. с фирма „ЕМ – 33 – Мария Р.” [населено място] срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. Ищецът моли съдът да обяви за недействителна спрямо него извършената от първия ответник непарична вноска в капитала на [фирма], представляваща правото на собственост върху недвижими имоти – ресторант, рецепция, бар, лоби, ателие № 2, 3, 6, 7, студио № 2, които обекти са построени в дворно място на [фирма] в [населено място], [улица]. С разпореждане № 440/22.03.2011 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания за отстраняване на констатираните й нередовности, а именно – да се посочи цената на иска; да се внесе дължимата държавната такса в размер на 4 % върху размера на иска; да се представят писмените доказателства, описани в молбата, както и преписи от същата и доказателствата за връчване на двамата ответници. Съобщението е връчено на ищеца по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление на 01.06.2011 г., тъй като ищецът не е намерен на посочения от него адрес. С определение № 1 081/22.06.2011 г. производството е прекратено, поради неизпълнение на дадените указания. Този съдебен акт е обжалван пред П., който с определение № 1 231 от 29.08.2011 г. по ч. гр. д. № 874/2011 г. го потвърждава – предмет на настоящото производство. Въззивният съд е приел, че ищецът е редовно уведомен да указанията на съда, и дори към него момент нередовностите на исковата молба не са отстранени.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, релевантен за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд се отнася до последиците от неизпълнение на дадените от съда указания във връзка с отстраняването на нередовностите на исковата молба. Този съществен правен въпрос, обаче, е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК. В този смисъл са: определение № 102/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 173/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 458/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 676/13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 424/20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 452 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. С оглед данните по делото, правилно въззивната инстанция е приела, че въпреки дадените му от съда указания ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е отстранил в срок констатираните нередовности на исковата молба. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща. Цитираната процесуална норма е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 231 от 29.08.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 874/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: