2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 764
С. , 05.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 250/2010 година.
Производство по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Х. М. срещу определение № 13899 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 10718/2009 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено разпореждане от 04.06.2009 г. по гр.д.№ 4355/2008 г. на Софийски районен съд, 66 състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на Г. Х. М. за установяване недължимостта на сумите по изпълнителния лист по гр.д.№ 20119/2006 г. на СРС, 69 състав, по който е образувано изп.дело 200885104000279 на ЧСИ М. П., рег.№ 851.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иск за установяване недължимостта на суми по изпълнителен лист, издаден по несъществуващо дело.
Ответникът по частната жалба Б. И.” АД не е изразил становище по нея.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като оспореният изпълнителен лист е издаден по гр.д. № 20119/2003 г., т.е. с номерация, която е идентична на посочената в изпълнителния титул, но с погрешна година, с влязлото в сила решение по което последният е осъден да заплати на [фирма] главница- 461 лв., мораторна лихва – 190.96 лв. и разноски по делото – 319 лв. Тези именно суми формират цената на предявения по реда на чл.124 ГПК иск за тяхната недължимост, следователно обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху обжалваното въззивно определение.
Водим от горното и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. Х. М. срещу определение № 13899 от 01.12.2009 г. по гр.д.№ 10718/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: