1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
гр. София, 05.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2818 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез управител Н. А. Н. и процесуален представител адв. Д. М. П. срещу определение № 99 от 19.06.2014г. по в. ч. т. дело № 170/2014г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение от 01.04.2014г. по т. дело № 59/2013г. на Габровски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, касаещи наличието на точен превод на български език и наличието на пълномощно от ответника по делото без да има сигурни данни за автентичност на подписа и достоверност на датата на изготвяне на пълномощното. Поддържа становище, че няма законосъобразно депозиран отговор на исковата молба поради липса на действително пълномощно с реквизити по чл. 32 ГПК към 24.03.2014г., както и че няма последващо потвърждаване на извършените действия към дата 23.05.2014г. Частният касатор поддържа, че приетото от съда наличие на точен превод, автентичност и достоверност на дата относно приложеното копие на пълномощно при наличие на очевидни разлики в двата текста – на английски и български език противоречи на трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 186/19.03.2012г. по т. дело № 557/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 193/04.06.2010г. по гр. дело № 176/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 177/13.06.2012г. по гр. дело № 1672/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 235/04.06.2010г. по гр. дело № 176/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. Частният жалбоподател моли определенията да бъдат отменени или делото да бъде върнато за разглеждане в открито производство по оспорената автентичност и достоверност на датата и съдържанието на представеното по делото пълномощно.
Ответникът [фирма], Греншен, Швейцария чрез процесуален представител адв. В. К. оспорва частната касационна жалба и парви възражения за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение, евентуално за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като частният жалбоподател не е формулирал конкретен въпрос и оплакванията се отнасят до правилността на определението. Ответникът е изложил и доводи за неоснователност на частната касационна жалба и правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Доводът на частния жалбоподател за недопустимост на частната касационна жалба поради необжалваемост на въззивното определение е неоснователен, тъй като с определението на въззивната инстанция е оставена без уважение частната жалба на ищеца срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Въззивната инстанция е приела, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове, предявени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], Греншен, Швейцария, за заплащане на сумата 13 000 евро или 25 425,80 лв. – част от 87 013 евро или 170 182,64 лв., лихви до окончателното плащане на сумата и мораторна лихва в размер 1 250 лв. – частично претендирана от 89 319,08 лв. за периода от 24.11.2008г. до 17.09.2013г., които суми представляват вземане на [фирма], [населено място] спрямо [фирма], Швейцария по договор № V-0707-015-Р300 от 2007г. за покупко-продажба на машина Рi 300 и съпътстващо оборудване /надплатена сума/, цедирано от [фирма] на ищеца [фирма] с два договора за цесия от 09.11.2010г. и 17.06.2011г.
За да потвърди определението на Габровски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд във връзка с направеното от процесуалния представител на ответното дружество адв. В. К. възражение по чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 19 ГПК, е приел, че Габровски окръжен съд не е компетентен да разгледа предявените искове поради наличието на валидна арбитражна клауза в т. 7.10 от договор № V-0707-015-Р300 от 2007г. Уважаването на възражението за неподсъдност на спора е аргументирано с уговорената между страните по договора подведомственост на Международен арбитраж – Арбитража на Международната търговска палата, П., Франция, съгласно разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 ЗМТА.
Относно възражението на ищеца, че възражението на ответника за неподсъдност на спора на Габровски окръжен съд поради наличието на арбитражна клауза е преклудирано поради това, че отговорът на исковата молба бил подаден от адвокат без представителна власт, са изложени от въззивния съд съображения за неоснователност. Съдебният състав е приел, че адвокат В. К. и цялото Адвокатско съдружие „Б. и К.” са редовно упълномощени за подаване на отговор на исковата молба и за представляване на дружеството пред съдилищата в България по т. д. № 59/2013г. на Габровски окръжен съд и други органи и институции, с две пълномощни, като с пълномощното от 23.05.2014г. се потвърждават всички правни действия, извършени до него момент от упълномощените адвокати, както и че не е задължително преводът на пълномощното да е легализиран – в ГПК няма разпоредба, която да изисква задължителна легализация на превод от чужд документ, ако се прилага точен первод на български език.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение.
Направените оплаквания за неправилност на определението са от значение за правилността на обжалвания въззивен съдебен акт във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С довода, че въззивният съд неправилно се е произнесъл по материалноправни въпроси, касаещи наличието на точен превод на български език и наличието на пълномощно от ответника по делото без да има сигурни данни за автентичност на подписа и достоверност на датата на изготвяне на пълномощното, частният жалбоподател се опитва да обоснове тезата си за неправилност на въззивното определение. Дали преводът на пълномощното е точен, респективно дали са налице неточности и дали неточностите са съществени или незначителни е въпрос на конкретна преценка и не представлява правен въпрос, който да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Не е налице и твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираните и приложени решение на ВКС са неотносими поради това, че решенията се отнасят до достоверна дата на доказателства по конкретните дела във връзка с материалноправните спорове /договори за наем и заповед на работодателя за утвърждаване или изменение на щатното разписания/, но не и относно представителната власт на упълномощения адвокат в процеса, а определение № 186/19.03.2012г. по т. дело № 557/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не представлява постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Т..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 99 от 19.06.2014г. по в. ч. т. дело № 170/2014г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.