О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
гр.София, 06.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2088 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. и Ж. В. против решение № 152 от 16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 441 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 39 от 14.07.2016 г. по гр. д. №73 по описа за 2016 г. на Сливенския окръжен съд за осъждане на касаторите да заплатят на В. Г. Ш. всеки от един от тях сумата от 26 600 лв.
Касаторите твърдят, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението с Д.В., бр.86 от 2017 г./ по следните въпроси:
1. Еднозначно ли е понятието „недобросъвестен купувач” по смисъла на специалната разпоредба чл.192 от ЗЗД на „неизправна страна”, на която законът не предоставя право за разваляне на договора?
2. Купувачът, който поради евикция иска да получи обратно платената цена, следва ли, след като е купил недвижим имот на свой риск по смисъла на чл.192 от ЗЗД, да се освободи от облигационната връзка като проведе иск за разваляне на договора за продажба по чл.87, ал.3 от ЗЗД или по чл.89, предложение второ от ЗЗД, с оглед изпълнението на задължението на продавачите да прехвърлят притежаваното право на собственост върху имота със самото сключване на договора по нотариален ред?
3. Следва ли от разпоредбите на чл.188 от ЗЗД и чл.192, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, че при евикция развалянето на договора за продажба при недобросъвестност на купувача настъпва винаги по право и извънсъдебно съгласно чл.89, предложение първо от ЗЗД?
4. Обусловена ли е преценката за реда за разваляне на договора при евикция от недобросъвестността на купувача, от вида и степента на неизпълнението на задължението от страна на продавача/когато не е собственик на вещта, когато само част от вещта принадлежи на трето лице или продавачът е собственик на вещта, но тя е обременена с други права на трето лице/?
Ответникът по касационната жалба В. Г. Ш. смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 000 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С нотариален акт № 135, том пети, рег. № 7065, дело № 891 от 27.06.2008 г. на нотариус С. Т., рег. № 065, касаторите са продали на В. Г. Ш. офис № 3а, находящ се в [населено място], [улица], за цена от 53 200 лв., изплатена изцяло при подписването на акта. Купувачът В. Ш. е завел искове срещу купувачите за връщане на цената. В исковата молба той е посочил, че към момента на изповядване на покупко-продажбата е знаел за вписаната върху имота ипотека, но е получил уверение от продавачите, че обезпечените задължения ще бъдат платени. Въпреки това обаче е започнало принудително изпълнение въз основа на ипотеката, имотът е бил възложен на трето лице и той е бил отстранен, с което е отпаднало основанието за плащане и получаване на цената.
Ответниците В. в отговора на исковата молба са оспорили плащането на цената, но не са довели свидетелите, допуснати за установяване на уговорената технология на плащането и в крайна сметка- за доказване на липсата на такова плащане. Сливенският окръжен съд е уважил исковете за връщане на цената, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Съдилищата са приели, че след продажбата купувачът е бил отстранен от имота. След като той е знаел, че купува вещ, обременена с чуждо право, той не е изправна страна и не може да развали договора за продажба. С принудителното отстраняване от имота обаче следва да се приложи правилото на чл.89 от ЗЗД, според което при двустранните договори, ако се погаси задължението на едната страна поради невъзможност да бъде изпълнено, договорът се счита за развален по право. В този случай няма нужда от разваляне на договора, за да възникне правото на купувача да иска връщане на продажната цена, както е предвидено в чл.192, ал.1 от ЗЗД.
С оглед мотивите на въззивния съд касаторите формулират въпроси, които се свеждат до необходимостта според тях договорът да бъде развален по исков ред, за да може купувачът да иска връщане на платената цена. Те смятат, че след като такъв иск за разваляне на покупко-продажбата не е бил предявен и уважен, няма основание за връщане на цената. В правната теория действително се съдържат противоречиви становища дали в резултат от евикцията договорът за продажба трябва да се счита за развален по право/Ал. К., „Отделни видове облигационни отношения”, изд.1956 г., стр.88/, или е необходимо договорът да бъде развален по съответния ред/И. Р., „Отговорността за евикция”, изд.1995 г., стр.148 и сл./. В съдебната практика е възприето второто становище за наличие на правен интерес от предявяване на иск за разваляне на договор с предмет недвижим имот/определение № 104 от 27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 387/2014 г. на Първо Г.О. на ВКС/. Доктриналното противоречие и съдебната практика обаче касаят случаите, при които купувачът е добросъвестен, не знае за правата, които имат третите лица и като изправна страна има право да развали договора поради неизпълнение. Няма обаче никакъв спор в теорията, че купувачът, който знае за правата, с които вещта е обременена, не може да развали договора за покупко-продажба. В този смисъл е и съдебната практика/например цитираните от касатора решения №261 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 390/2012 на Второ Г.О., № 591 от 6.01.2006 г. по т.д. №907/2004 на Второ Т.О.на ВКС и др./, която настоящият състав споделя. Макар да няма право да развали договора, купувачът, който е знаел за чуждите права върху вещта, може да иска връщане на цената съгласно изричната норма на чл.192, ал.1 от ЗЗД. Разпоредбата цели да изключи възможността продавачът да се обогати неоснователно за сметка на купувача. Теоретично връщането на цената може да се обясни или с нищожност поради начална липса на основание, или със сключване на договора под отлагателно условие/придобиването на собствеността върху вещта впоследствие, погасяването на съществуващо върху нея право на трето лице и др./, което условие не се е сбъднало/И. Р., „Отговорността за евикция”, изд.1995 г., стр.155 -156/. В практиката се среща и схващането, че след евикцията договорът се счита за развален по право съгласно чл.89, предложение първо от ЗЗД/определение № 1178 от 10.12.2015 г. по гр.д. № 5502/2015 Г., ІІІ Г. О. на ВКС/, което в случая е застъпено от въззивния съд. Която и от трите хипотези да бъде възприета обаче, не е необходимо разваляне на договора, за да може недобросъвестният купувач да получи обратно продажната цена. Нейното връщане не се дължи само ако ответникът твърди и докаже, че престацията срещу цената е била друга/предаване само на владението, а не на собствеността/ или договорът е бил чисто алеаторен. В случая касаторите не са формулирали такива доводи и не са ангажирали съответните доказателства.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите от касатора въпроси решението на въззивния съд не противоречи, а съответства на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите дължат на ответника по жалбата 500 лв. разноски, които реално са платени като адвокатско възнаграждение. За останалата част от адвокатското възнаграждение е предвидено плащане при допускане на касационното обжалване, поради което тази част не се дължи.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 441 по описа за 2016 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 39 от 14.07.2016 г. по гр. д. №73 по описа за 2016 г. на Сливенския окръжен съд за осъждане на Х. Д. В. и Ж. Г. В. да заплатят на В. Г. Ш. всеки от един от тях сумата от 26 600 лв.
ОСЪЖДА Х. Д. В.-[ЕГН], и Ж. Г. В.-[ЕГН], да заплатят на В. Г. Ш.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: