О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 480/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., С. И. А., „М” А. , гр. Х., З. Р. С., всички чрез пълномощниците си адвокати Б. К. и С. К. , срещу въззивно решение от 19.06.2007г. по гр. дело № 177/2008 г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС е решен процесуален въпрос по приложението на чл.101 ГПК /отм./ относно изключване на писменото доказателство при положение, че страната, която е представила преписа, не представи оригинала, за което е задължена по надлежния ред. В противоречие с практиката на ВКС е разрешен и въпросът относно действителността на завещанието, тъй като самата ответница по друго дело е направила изявление, че е съставено срещу поето от нея задължение да гледа и издържа завещателя. В противоречие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.19 ЗН и чл.90а ЗН е решен въпросът относно действието на завещанието по отношение на процесния имот – земеделска земя, чието възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е станало след смъртта на завещателя.
Ответникът по касаия Б. Й. М., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 173/28.12.2007г. по гр.д. № 106/2006г. на Чепеларски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Т. А., С. И. А., „М” и З. Р. С., че Б. Й. М. е собственик над 1/6 ид.ч. до 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 1* попадащ с площ от 1 712 кв.м. в УПИ *Хотелски комплекс, кв.14 по ПУП-ПЗР, одобрен със заповед на кмета на община Ч. и в частта, с която е осъден М. Т. А., С. И. А., „М” А. и З. Р. С. да предадат владението върху разликата над 1/6 до 1/3 ид.ч. от същия поземлен имот. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от Б. Й. М. иск за признаване за установено по отношение на М. Т. А. , С. И. А., „М” А. и З. Р. С., че тя е собственик над 1/6 до 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, както „и в частта, с която М. Т. А., С. И. А., „М” и З. Р. С. са осъдени да предадат владението върху имота за разликата над 1/6ид.ч. до 1/3 ид.ч. като неоснователен и недоказан. С решение от 12.02.2009г. Смолянският окръжен съд е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка в решението си от 19.06.2008г. по гр.д. № 177/2008г. като изрично е постановил в диспозитива, че в оставя в сила първоинстанционното решение в останалата част, с което е признато за установено по отношение на М. Т. А., С. И. А., „М” А. и З. Р. С.,че ищцата Б е собственик на 1/3 ид.ч. от имота и те са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат владението върху 1/3 ид.ч. от него.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с решение от 02.08.1999г. на ОСЗГ- Ч. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на С. С. върху ливада 4,978 дка. От този имот е обособен процесният ПИ № 1* А. С. , Е. С. , К. Х. са наследници на С. С. Атанас С. е починал на 14.06.1999г. и е оставил универсално завещание в полза на ищцата. По реда на чл.154 ГПК /отм./ саморъчното завещание от 02.07.1997г. е оспорено по отношение на неговата автентичност, а ищцата е била задължена по реда на чл.101 ГПК/отм./ да приложи оригинала. Въззивният съд не е изключил завереното копие от доказателствата по делото, тъй като е приел,че след като оригиналът е приет като доказателство по друго гражданско дело и назначената графологическа експертиза е работила по него, за да установи, че е написано и подписано от завещателя, то не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.101, in fine ГПК/отм./. Въззивният съд е приел, че саморъчното завещание не противоречи на разпоредбата на чл.42, б. „в” ЗН и не е установено да е направено срещу поето от ищцата М задължение да гледа и издържа завещателя.
Поставеният от касаторите процесуален въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.101 ГПК /отм./. Позоваването на приложените в тази връзка решения и определения на ВКС /Р №374/21.07.1994г. по гр.д. № 258/94г. 5-чл., Р №87/13.06.2006г. на ВКС по т.д. № 168/2005г./ е неоснователно, тъй като в разглеждания случай не става въпрос дали съществува оригиналът на документа и в този смисъл дали се държи той от страната, която го е представила в копие, за да го приложи при поискване.становено е било съществуването на оригинала и приобщаването му като доказателство към друго дело, което не е било пречка да бъде обект на изследване на графологичната експертизата. По поставения въпрос относно изводите на въззивния съд по възражението за недействителност на завещанието. Доводите на касаторите, че завещанието противоречи на закона, тъй като е направено срещу поето от заветницата задължение да гледа и издържа завещателя са приети от въззивния съд като недоказани. Даденото разрешение не противоречи на константата съдебна практика, в т.ч. и на Р № 438/19.05.1999г. на ВКС по гр.д. № 110/99г., тъй като е въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса установяването хипотезата на чл.42, б.”в” ЗН. Изводът на въззивния съд за липса на изразен в завещанието мотив на волята на завещателя по смисъла на цитираната разпоредба не противоречи на практиката на ВКС по приложение на същата. Последният от поставените в изложението по чл.284, ал.3 ГПК въпроси – действието на завещанието по отношение на имот, който не е бил в патримониума на завещателя към момента на смъртта,поради неприключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ, също не е решен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. Р №202/04.07.2003г. по гр.д. №592/2002г. Решението касае приложението на чл.19, ал.2 ЗН за недействиетлността на завета, касаещ определена вещ, и е неотносимо към универсалното завещание. Последното има действие предвид РКС №4/1996г., с което е обявена противоконституционността на чл.90а ЗН в частта за земеделските имоти.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 19.06.2007г. по гр. дело № 177/2008 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.