ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 764
София, 03.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 736/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” А. – г. В. срещу Решение № 72 от 17.ІV.2009 г. по гр.д. № 109/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 1.ІV.2008 г. по т.д. № 708/ 2007 г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от “Ч” А. – г. В. срещу “К”А. – г. К.иск за сумата 133 689 лв. – на основание чл. 11 ал. 2 от Договор за присъединяване № 112-004/ 8.ІІ.2007 г., иск за сумата 59 607.60 лв. – неустойка по чл. 37 от Договор за доставка на природен газ за стопански нужди № Р-11-001/ 8.І.2007 г. и с която е уважен насрещен иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на 3812.16 лв. – платена цена за присъединяване, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и за необоснованост на решението. В Изложените на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по материалноправните въпроси: дали ищецът има вземане по двата договора, дали е увреден, има ли отказ на ответника и прилага ли се чл. 11 ал. 2 от Договора за присъединяване, има ли неизпълнение на двата договора и възникват ли предпоставките за плащане на неустойка, пораждат ли двата договора самостоятелни правни последици, прекратен ли е Договорът за доставка на газ и кога – са съществени, тъй като обуславят съдържанието на решението. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства, като се е произнесъл по правни въпроси от съществено значение за прилагането на закона и за развитие на правото – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят излага, че поради спецификата на договорите, отказът на възложителя след почване на СМР, ги прави негодни за ползване, а разходите за извършването им съставлява причинена вреда, като съдът с необсъждането на особените характеристики на съоръжението, е постановил необосновано решение – чл. 281 т. 3 ГПК. Жалбоподателят развива съображения за отказа на ответника, за приложението на чл. 11 ал. 2 от Договора за присъединяване, прави оплакване, че решението съдържа предположения и че ако е неясна волята на ищеца, съдът е следвало да я установи, вместо което е извел аргументите си въз основа на част от доказателствата и не е отговорил на съществени за делото въпроси, включително за необходимостта ответникът да завърши цялото съоръжение, което обуславя изпълнението на ищеца. Жалбоподателят заключава, че ако беше отговорил на тези въпроси, съдът щеше да направи други изводи, че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и че по Договора за доставка, съществен материалноправен въпрос е дали се дължи неустойка и за какъв период, за което представя копие от Решение на ВКС №68/21.ІV.2009 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “К” А. – г. К. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно са уважени и отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи разрешени от въззивния съд материал – ноправни въпроси, някои от които са релевантни за делото. За изхода на конкретното дело релевантен материалноправен въпрос е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска, който въпрос е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Такива са разрешените от съда въпроси: изправна страна ли е ищецът и има ли право на неустойка за неизпълнението на ответника, налице ли е отказ на ответника от договора за присъединяване с произтичащите от това последици, и дължи ли ответникът връщане на платеното по договора за присъединяване. Касационният съд при преценката налице ли са предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, следва да се произнесе дали релевантните за делото въпроси, са обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Като е посочил кои са разрешените от съда материалноправни въпроси, жалбоподателят вместо да обоснове защо поддържа, че произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – с оглед поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – е изложил съображения за неправилност и за необоснованост на въззивното решение. Изложеното от жалбоподателя несъгласие с извършеното от съда, както и за допуснатите грешки при постановяване на решението, са доводи за неправилност и за необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, които съображения на жалбоподателя ще се обсъждат, ако се допусне касационно обжалване. Без жалбоподателят да изложи съображения защо поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, касационната инстанция не може да провери дали е налице соченото основание.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 266 и сл. ЗЗД, както и по чл. 92 ЗЗД, които разпоредби са приложими към възникналия между страните спор за правоотношенията, възникнали от сключените договор за присъединяване към газоразпределителната мрежа и договор за доставка на природен газ за стопански нужди, има трайноустановена съдебна практика, която не е противоречива и не се нуждае от ново тълкуване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения искането на ответника за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, е неоснователно. На ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като няма данни такива да са направени.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 72 от 17.ІV.2009 г. по гр.д. № 109/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: