Т.д. 583/11 ВКС, Второ т.о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр. София, 01.12.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №583/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище: [населено място] срещу решение № 26 от 18.02.2011 г. по в.гр.д. № 617 /11 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №15/30.04.2010 г. на ОС-Разград, постановено по т.д.№90/09 по описа на съда, с което е уважен искът по чл.646 ал.2,т.4 от ТЗ предявен от синдика на [фирма]/н./ [населено място] срещу касатора и [фирма]/н./, представлявано от особен представител назначен от съда, като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен с нот.акт № 113/24.02.2004г. , по нот.дело № 819/2004 г. по описа на нотариус Р.А. с рег.№ 254 с р-н Исперихски РС.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи,че по обуславящите изхода по спора правни въпроси е налице противоречива съдебна практика-основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т. 1 и 2 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 113/24.02.2004г. , по нот.дело № 819/2004 г. по описа на нотариус Р.А. с рег.№ 254 с р-н Исперихски РС по силата на който Ф. Метал Е. е продал на касатора описания недвижим имот на цена от 31 995 лева. По данни от извлечение от ТР е установено, че по отношение на дружеството- продавач Ф. Метал Е. е открито производство по несъстоятелност с Р №29от 05.04.2006 г. на ОС-Разград с начална дата на неплатежоспособността-28.12.2002г.. По делото е изслушана експертиза с предмет определяне на среднопазарната цена на имота към датата на сключване на атакуваната сделка и вещото лице е определило последната в размер на 48 190 лева. С оглед изложеното, съдът е направил извода, че е налице изпълнен фактически състав на чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ: атакуваната продажба е сключена в т.н. подозрителен период, т.е. след началната дата на неплатежоспособността и стойността на отчуждения имот от страна на длъжника по несъстоятелността значително надхвърля по размер конкретната продажна цена-с 33 на сто, поради което и искът е уважен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи,че по обуславящите изхода по спора правни въпроси е налице противоречива съдебна практика -основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т. 1 и 2 от ГПК.
Като такива въпроси се сочат общо шест, които се свеждат до два основни въпроса: за това кой следва да представлява длъжника в открито производство по несъстоятелност като ответник по иска по чл.646 от ТЗ и какъв е обхватът на пълномощията, както и в кои случаи може да се приеме, че при сравняване на даденото по атакуваната в хипотезата на ал.2, т.4 с полученото по нея, може да се приеме, че едното значително надхвърля по стойност другото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че посочените въпроси отговарят на тях. Съдът е формирал решаващата си воля, обективирана в обжалваното съдебното решение в зависимост от отговора на така поставените от касатора правни въпроси, тъй като е назначил особен представител на длъжника като ответник и е преценил, че стойността на отчуждения имот от страна на длъжника по несъстоятелността значително надхвърля по размер конкретната продажна цена-с 33 на сто, поради което и искът е уважен.
По отношение, обаче на първия въпрос следва да се вземе в предвид, че въпросът за начина на представляване на длъжника в процеса засяга правата единствено и само на самия втори ответник [фирма]/н./, от страна на който липсва касационна жалба, но не и правата на касатора [фирма], който поставя въпроса. Ето защо и доколкото, съгласно чл.26 ал.2 от ГПК никой не може да търси защита на чужди права, освен в предвидените от закона случаи/т.е. процесуална субституция/, то не следва по въпроса за представителството в процеса на необжалвалия ответник, да се допусне касационно обжалване по искане на първия ответник като единствен касатор. Обратното би означавало нарушение както на посочената разпоредба на ГПК, така и на диспозитивното начало.
По отношение на това, в кои случаи може да се приеме, че при сравняване на даденото и полученото по атакуваната в хипотезата на ал.2, т.4 с даденото по нея, може да се приеме, че едното значително надхвърля по стойност другото, от страна на касатора се сочи и прилага като практика в противоречие с обжалваното решение съответно Р №385/08.03.2002 г. по гр.д. № 2373/2001 г. на П. гр.отд. на ВКС и Р №25 от 09.02.2005 г. на ВКС по т.д. №325/2004 на Първо т.о. на ТК и Р №151 от 14.07.2008 г. на ВтАС по в.т.д. №248/2008 г.. В тези решения съдилищата третират въпроса за това, към кой момент се прави преценката за стойността на даденото и полученото и приемат, че меродавният момент е към датата на сключване на атакуваната сделка, което е изрично прието и с обжалваното решение. По отношение на съдържанието на понятието значително надхвърляне на едната вличина над другата липсва отговор в посочената казуална практика на съдилищата, поради което и следва да се приеме, че касаторът не обосновава наличието на противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на съдилищата по въпроса.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 26 от 18.02.2011 г. по в.гр.д. № 617 /11 на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.