Определение №765 от 10.6.2014 по гр. дело №1754/1754 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 765

гр.София, 10.06.2014 г.

Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1754 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Т. от [населено място] бани, Хасковска обл., подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. П. срещу въззивно решение № 17 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 678/2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 496 от 28.06.2013г. по гр. д. № 939/2013г. на Хасковския районен съд, с което са уважени предявените от А. Т. Т. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ като незаконосъобразна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “продавач” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, постановено е друго, с което исковете са отхвърлени.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпросите: допустимо ли е връчването на препис от съдебното решение преди посочената в диспозитива на съдебния акт дата на обявяване на съдебното решение; допустимо ли е решението да се постанови в по-кратък срок от посочения в разпоредбата на чл.316 ГПК; от коя дата започва да тече срокът за касационно обжалване; следва ли въззивната инстанция да разглежда всички въпроси по правния спор, доказателствената тежест за които е върху работодателя и той не е доказал твърденията си пред първата инстанция; подлежат ли на доказване пред въззивния съд елементите на посоченото в заповедта уволнително основание и извършен ли е подбор по чл.329, ал.1 КТ; допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.260, т.5 и т.6 ГПК във въззивното производство да се събират доказателства, с каквито работодателят е разполагал и не ги е представил и не е доказал твърденията си в производството пред първата инстанция; при изготвен от първоинстанционния съд доклад и разпределена доказателствена тежест допустимо ли е въззивния съд да събира нови доказателства, ако указанията не са изпълнени; допустимо ли е при разпит на свидетели същите да дават показания по предварително изготвени бележки и това следва ли да се отрази задължително в протокола от съдебното заседание на основание чл.171, ал.3 ГПК и трябва ли съдебния акт да съдържа преценка на свидетелските показания с оглед изискванията на чл.172 ГПК; следва ли въззивния съд при пълно несъответствие на извършен подбор, който не е отразен в заповедта за уволнение да се произнесе по законността на същия; когато в различни актове на работодателя са посочени различни основания за прекратяване на трудовия договор, следва ли съдът да посочи на кое от основанията е прекратено трудовото правоотношение. Поддържа се, че по тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна [фирма], [населено място] чрез пълномощника си адвокат А. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за процесуално допустима.
За да отмени решението на Варненския районен съд, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и ги отхвърли въззивният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с Т. – 5.08.2012 г. е било налице основанието, посочено от работодателя за това прекратяване- намаляване на обема на работа както на бензиностанцията в [населено място] бани, където е полагал труд, така и в цялото предприятие на работодателя, включващо и бензиностанцията в [населено място]. Приел е също така, че подборът между работещите на бензиностанцията в [населено място] бани е извършен съобразно изискванията на чл.329, ал.1 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените в изложението въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По първите три въпроса – допустимо ли е връчването на препис от съдебното решение преди посочената в диспозитива на съдебния акт дата на обявяването му; допустимо ли е решението да се постанови в по-кратък срок от посочения в разпоредбата на чл.316 ГПК; от коя дата започва да тече срокът за касационно обжалване не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на исковете. За да е налице соченото основание въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Поставените въпроси са относими към срока за касационно обжалване и допустимостта на касационната жалба, а в случая тя е подадена в срок и е допустима.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите: следва ли въззивната инстанция да разглежда всички въпроси по правния спор, доказателствената тежест за които е върху работодателя и той не е доказал твърденията си пред първата инстанция; подлежат ли на доказване пред въззивния съд елементите на посоченото в заповедта уволнително основание и извършен ли е подбор по чл.329, ал.1 КТ. Първият от поставените въпроси касае правилността на решението и е основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Вторият въпрос е свързан със законността на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. Съобразно задължителната съдебна практика в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, включително и дали подборът е извършен по критериите визиран в чл.329, ал.1 КТ, когато той е задължителен. При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите: допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.260, т.5 и т.6 ГПК във въззивното производство да се събират доказателства, с каквито работодателят е разполагал и не ги е представил и не е доказал твърденията си в производството пред първата инстанция; при изготвен от първоинстанционния съд доклад и разпределена доказателствена тежест допустимо ли е въззивния съд да събира нови доказателства, ако указанията не са изпълнени; допустимо ли е при разпит на свидетели същите да дават показания по предварително изготвени бележки и това следва ли да се отрази задължително в протокола от съдебното заседание на основание чл.171, ал.3 ГПК и трябва ли съдебния акт да съдържа преценка на свидетелските показания с оглед изискванията на чл.172 ГПК;
Съгласно даденото в т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснение в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В. съд е действал в съответствие с посочената задължителна практика и с оглед оплакването във въззивната жалба е дал указания на страните и допуснал посочените в нея доказателства. Въпросите свързани със съдържанието на протокола от съдебното заседание не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване, защото в ГПК е предвидена процедура относно поправка и допълване на протокол. Последният от тази група въпроси е свързан с правилността на съдебния акт досежно извършената от съда преценка на свидетелските показания.
По въпросите: следва ли въззивния съд при пълно несъответствие на извършен подбор, който не е отразен в заповедта за уволнение да се произнесе по законността на същия; когато в различни актове на работодателя са посочени различни основания за прекратяване на трудовия договор, следва ли съдът да посочи на кое от основанията е прекратено трудовото правоотношение също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В задължителната съдебна практика намерила израз в ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ подлежи на съдебен контрол. В случая даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с тази практика. По втория въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено едно основание- чл.328, ал.1,т.3 КТ и законността на уволнението е преценена от съда във връзка с него.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 678/2013 г. на Хасковския окръжен съд.
Осъжда А. Т. Т. от [населено място] бани, [улица], Хасковска обл. да заплати на [фирма], [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица] Л. Х. В. направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top