4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1440/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Т. и И. С. Т., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Й. Р., срещу решение №1088 от 28.07.2010 г. по гр. дело №1367/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което дрещу тях е уважен иск по чл.108 ЗС за 216,66 кв.м. от ПИ 3750 по ПНИ на СО”Зеленика”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд е направил необосновани правни изводи, несъобразени с изискванията на чл.188 ГПК/отм./ в противоречие с практиката на ВКС относно легитимирането на ищците като собственици на имота, владението на имота, размера на претендираната реална част от имота, предвидена в §4з, ал.2 ЗСПЗЗ и нормативните изисквания за отстояния на сградата спрямо страничните регулационни линии на парцела, предвидени в чл.31 ЗУТ.
Ответниците по касация Р. М. В. и Д. М. М., [населено място], оспорват жалбата. Твърдят, че няма формулирани въпроси, които да обусловят допускане на касационно обжалване. Считат жалбата за неоснователна и по същество.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №1157 от 08.04.2008 г. по гр. дело №6364/2007 г. на Варненския районен съд и касаторите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на Р. М. В. и Д. М. М. владението връху реална част с площ 217.664 кв.м. от ПИ №3750 по ПНИ на СО „З.” –[жк]на [населено място], който имот след попълване въз основа на заповед №РД-64/26.07.2006 г. на кмета на район „А.”, е под номер ПИ №13 при граници по скица, приподписана от съда. В. съд е приел, че искът е основателен, защото ищците се легитимират като собственици на процесната реална част по силата на завършена реституционна процедура с решение №563/12.10.1998 г. на ПК- В.. По делото е установено, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищците И. В. К. преди обобществяването му. Не е доказано твърдението на ответниците, че процесният имот е бил част от нива от 5 дка, поради което възраженията им за действителността на извършена замяна от Т. комисия са извън предмета на делото. Ответниците черпят права от дарение, но тъй като дарителят не е бил собственик, то дарението няма вещнопрехвърлителен ефект. Имотът не е придобит от тях и по давност с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила като се сочи, че съдът е направил необосновани правни изводи, несъобразени с изискванията на чл.188 ГПК/отм./ в противоречие с практиката на ВКС относно легитимирането на ищците като собственици на имота, владението на имота, размера на претендираната реална част от имота, предвидена в §4з, ал.2 ЗСПЗЗ и нормативните изисквания за отстояния на сградата спрямо страничните регулационни линии на парцела, предвидени в чл.31 ЗУТ. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Н. на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1088 от 28.07.2010 г. по гр. дело №1367/2008 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: