2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765
С., 14,11,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 718 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби на Б. Д. Е.-С.,РЦ-Б..
Първата е против определение № 528//7.07.2011 г. по ч.т.д. № 258/2011 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане частната касационна жалба на Б. Д. Е. срещу определение № 4/7.02.2011 г. по ч.гр.д. № 23/2011 г. на Сливенски ОС по чл.419 ГПК.
Втората частна жалба е против определение № 690/2.09.2011 г. по същото дело, с което банката е осъдена за разноски по реда на чл.248,ал.3 ГПК.
Ответникът по частните жалби З. В. А. е подал отговор само по първата, че е неоснователна и моли обжалваното определение да се остави в сила със законните последици, но няма доказателства за направени разноски в това производство.
ВКСІ т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Обжалваното определение, постановено по реда на чл.419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл.274,ал.3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Практиката на ВКС, цитирана в обжалваното определение и отговора на ответника по частната жалба, е категорична, че определението по чл.419 ГПК е извън обхвата на определенията по чл.274,ал.3 ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, първата частна жалба е неоснователна и затова обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
2. Неоснователни са доводите във втората частна жалба, тъй като те се позовават на мотивите на предхождащото определение, а не са съобразени с мотивите на обжалваното второ определение, с които се констатира подаване на отговор от ответника А., постъпил в Сливенски ОС.
По изложените съображения, и втората частна жалба е неоснователна и затова обжалваното с нея определение също следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определения № 528/7.07.2011 г. и № 690/2.09.2011 г. по ч.т.д. № 258/2011 г. на ВКС-ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: