О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр. София, 15.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 13 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ частно търг.дело № 2043 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Ц. Г. С. срещу определение № 2712 от 17.12.2012 г. по ч. гр.д. №4587/2012 на САС, с което въззивият съд е потвърдил по реда на чл.248 ГПК първоинстанционното решение в частта за разноските, с което е отказано присъждане на договорено, но не заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Ответникът не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложените изложения се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че
съгласно граматическото тълкуване на чл.78 ал.1 ГПК във връзка с ал.3 липсва основание за присъждане като съдебни разноски на договорено между страната и нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение, което не е платено към датата на произнасяне от съдапо разноските.
Въпросите от значение за изхода на спора, формулирани от самия касатор-ищец се свеждат до това: Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е
представила доказателства за изплащането му, респективно не е заплатила.
По този въпрос е образувано тълкувателно дело №6/2012 г., на ВКС-ОСГТК . С оглед висящността на производството по тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г.. Производство по тълк. дело № 6/2012 г. относно присъждане на съдебни разноски е приключило с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2012 от 06 ноември 2013 год. на ОСГТК, поради което и производството по частната касационна жалба се възобновява.
Съставът на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. , като взе в предвид отговора на обуславящия спора правен въпрос застъпен в т.1 от цитираното тълкувателно решение, имащо характер на задължителна практика на ВКС констатира, че липсва противоречие в отговора на въпроса в обжалвания акт с този даден от ОСГТК, поради което и не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2712 от 17.12.2012 г. по ч. гр.д. №4587/2012 на САС .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.