О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
[населено място] ,16,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четиринадесети октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1579 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите против решение № 206 / 10.10.2012 год. по гр.д.№ 308 / 2012 год. на Сливенски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното решение № 62 / 27.03.2012 год. по гр.д.№ 454 / 2011 год. на Районен съд – Нова Загора и е прекратено производството по предявените от Н. против С. Б., В. Д. ,С. Й. , С. Е., П. И., З. В. , Р. Е. и А. Е. , искове с правно основание чл.216 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК , поради липса на процесуална правосубектност на първоначално конституирания ответник К. Е. Й. / починал към датата на предявяване на исковата молба /, предвид което и конституиране на наследниците и разглеждането на исковете с тяхно участие съдът е счел за недопустимо . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение досежно извода , че изначалната липса на правосубектност на конституиран ответник обуславя прекратяване на производството изцяло , поради наличие на процесуална пречка от рода на абсолютните . В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК / вх.№ 1322/ 26.02.2013 год. / , касаторът е формулирал два въпроса , конкретизирани от настоящия състав , както следва : 1 / При положение , че купувачът по атакуваната с иска по чл. 216 ДОПК сделка / починалият К. Й. / е придобил имота в съпружеска имуществена общност със съпругата си С. Й. / явяваща се негов наследник , но и притежаваща ? ид. част от имота на лично основание / , допустимо ли е да се прекрати / в който смисъл съдът възприема неточно ползваният израз „ да се опорочи „ / производството изцяло / т.е. и спрямо лицето С. Й. , като страна по сделката на лично основание / ? и 2 / Намерението за увреждане , съгласно чл.216 ал.1 т.4 ДОПК , включва ли намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял и подлежи ли на доказване или се презумира ? . Въпросите не са посочени в конкретна хипотеза на чл. 280 ал.1 ГПК .
Ответните страни не са взели становище по жалбата .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване по така поставените въпроси, достатъчно за какъвто извод е липсата на позоваване и обосноваване на допълнителен селективен критерий в някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК . Вторият от поставените въпроси е изцяло ирелевантен , тъй като предпоставя произнасяне по исковете по същество, каквото въззивният състав не е предприел, предвид обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството , поради липса на изначална процесуална правоспособност на конституиран ответник по спора , приемайки че процесуалната му легитимация / като купувач / , с тази на останалите ответници / продавачи по атакуваната сделка / е съвместна , от вида на задължителното другарство и липсата на процесуална правоспособност на един от другарите предпоставя недопустимост на производството изцяло , както и невъзможност за саниране на порока с последващо конституиране на наследниците на починалата към момента на предявяването на исковете страна . Затова и подлежащите на доказване факти , съгласно основанието на иска – чл. 216 ал.1 т.1 и т.4 ДОПК – са извън обхвата на произнасянето на въззивния съд . Само на това основание , вторият от въпросите няма характеристиката на правен въпрос съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Първият от поставените въпроси съдържа предпоставка , наличието на която би обусловила релевантност спрямо произнасянето на съда , а именно : придобиването на имота – предмет на атакуваната сделка – от купувача К. Й. при условия на съпружеска имуществена общност със С. Й. – съпруга и негова наследница . По наличието на тази предпоставка , обаче, въззивният съд не се е произнасял , тъй като същата не е била наведена като довод, обосноваващ самостоятелна / а не като наследник на починалия К. Й. / процесуална легитимация на ответницата С. Й. . Отделно от това касационен довод за неправилност на решението по чл. 281 т.3 ГПК , свързан с този въпрос , не се съдържа в касационната жалба , което на самостоятелно основание изключва произнасянето по същия като значимо за изхода на спора .
Следователно, формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, а както се посочи – не е изобщо твърдян приложимия допълнителен селективен критерий съгласно разпоредбата, за допускане на касационното обжалване .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 / 10.10.2012 год. по гр.д.№ 308 / 2012 год. на Сливенски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :