Определение №765 от 19.9.2012 по гр. дело №198/198 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 765

София, 19.09.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 198/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Д., Т. Л. П., С. Л. М., Г. Л. П., Д. Л. П., К. Д. П., М. Д. И., М. В. Г., З. Н. А., Д. Н. Г., М. Ж. В., К. Ж. Ш., А. Г. С., Д. Г. Ш., М. И. С. и Г. Н. С., чрез техния пълномощник адв. Д. Р., против решение № І- 127 от 16.11.2011 г. по в.гр.д. № 1565/2011 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторите поддържат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирани са следните въпроси: законосъобразно ли е било проведена процедурата по придобиване на процесните земи от страна на ответника; относно възможността процесният имот да бъде придобит по давност от ответника; доказано ли е обстоятелството, че собствениците на имота са получили дължимото за отчуждаването му обезщетение.
Ответникът по касация [фирма]/ в несъстоятелност/ в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 38 от 17.06.2011 г. по гр.д. № 108/2008 г. на Районен съд- Царево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. С. Д., Т. Л. П., С. Л. М., Г. Л. П., Д. Л. П., К. Д. П., М. Д. И., М. В. Г., З. Н. А., Д. Н. Г., М. Ж. В., К. Ж. Ш., А. Г. С., Д. Г. Ш., М. И. С. и Г. Н. С. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху ПИ с идентификатор № 37023.501.127 по КК на [населено място], одобрена през 2007 г., с площ 2806 кв.м, находящ се в [населено място], общ. П., “А.” № 28, с трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на трайно ползване- за курортен хотел, почивен дом, който е идентичен с част от б. ПИ № 67 по помощния кадастрален план на [населено място] от 1998 г.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил отчужден по предвидения за това ред и предоставен за оперативно управление и стопанисване на ответника преди преобразуването му в търговско дружество. С решение от 27.09.1960 г. на ИК на ОНС- Б. е било отстъпено право на строеж на МК ”К.” за построяването на почивна станция с 300- 400 легла в м.”А.” в землището на [населено място], петно 8 по подробния градоустройствен план. По късно строителния терен на почивната станция, включващ имоти пл.№ 15, 16, 17, 18, 19, 20, 35 и 57, е предаден безвъзмездно на комбината, а на собствениците на тези имоти са били изплатени обезщетения за трайните насаждения. От наследодателя на ищците С. Д. е бил отчужден имот пл.№ 20, който съдът е приел, че е идентичен с парцел 67 по земеустройствения план от 1939 г. с площ 7 дка, с който С. Д. е бил оземлен. През 1968 г. е бил съставен акт за държавна собственост за терена на почивната станция, предоставен на металургичния комбинат. Мероприятието, за което е бил отреден теренът, е било осъществено- изградени са били масивна стоманобетонна сграда на 14 етажа- бл.”Б”, масивна сграда на един етаж- кухня –столова, бунгала, паркинг, спортна площадка, гаражи и пералня. В границите на процесния имот с идентификатор 37023.501.127 попадат изцяло четири и част от друго дървени бунгала, монтирани върху бетонова основа. Оттук съдът е направил извод, че са били налице пречки по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота в реални граници, поради което решението на ПК- П., с което на наследниците на С. Д. е възстановено в реални граници правото на собственост върху нива от 4.102 дка, бивш имот пл.№ 67 от помощния кадастрален план, изработен през 1939 г., не легитимира ищците като собственици на спорния имот.
Поставените от касаторите в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси не кореспондират с изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на предявения от тях ревандикационен иск и в този смисъл не са обуславящи изхода на спора, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил извод, че решение № 176 КИ от 30.07.2002 г. на ПК- П., не легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като върху него е проведено мероприятие – почивна база, което съставлява пречка по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални граници. Обстоятелствата дали имотът е бил отчужден по предвидения за това ред след заплащане на дължимото обезщетение на собственика и дали върху него е било отстъпено валидно право на строеж са ирелевантни за приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като цитираната разпоредба, за разлика от разпоредбата на чл. 10, ал.7, не поставя изискване за законност на строителството, а придава правно значение единствено на това дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен или върху него има проведено мероприятие по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, което препятства възстановяването му. В случая по делото е било установено, че върху възстановения на ищците имот попадат няколко бунгала, които са част от мероприятието, за което през 1960 г. имотът е бил предоставен на ответника.
Въпросът за придобиване на имота по давност от ответното дружество изобщо не е обсъждан от въззивния съд, поради което е изцяло неотносим към изхода на спора.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І- 127 от 16.11.2011 г. по в.гр.д. № 1565/2011 г. на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top