ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765
София, 28.10.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1433 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт М.Д. като процесуален представител на Военномедицинска академия /ВМА/ София срещу въззивното решение на СГС от 15.VІІІ.2018г. по в.гр.д. № 1796/2018г.
Ответницата по касационната жалба М. Б. В. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ем.М. е заела становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 15.VІІІ.2018г. СГС е потвърдил решението на СРС от 31.VІІ.2017г. по гр.д. № 13896/2016г., с което ВМА е осъдена да заплати на М. В. 8000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпила на 09.ХІ.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 09.ХІ.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на представените по делото медицински документи, СМЕ и свидетелски показания, че при изпълнение на задълженията си като санитар при ответника ищцата е претърпяла злополука, призната по съответния ред за трудова, при която й е причинено многофрагментарно счупване на дясна лакътна кост и сублукация на лакътна става. Това довело до нарушаване анатомичната цялост на лакътната кост и наложило провеждане на оперативно лечение за поставяне на метална плака за възстановяване на целостта. След поредна хирургична интервенция плаката е премахната. Нараняването довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателната функции на ръката за около 4-5 месеца. Настъпили са смущения в сетивността на нервус медиалис в областта на карпалния канал, които нарушения ще персистират неопределено дълго време. В началото ищцата не можела да се обслужва сама, налагало й се да взема много обезболяващи, дори и сега се храни с лявата ръка, вечер има оток на дясната ръка, не може да я свие в юмрук, не може да хване прибори за хранене с нея.
Прието е, че ищцата е претърпяла тежко увреждане на дясната си ръка, довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателната функции и са настъпили и неврологични изменения в ръката, носещи дискомфорт и трудност в ежедневието й.
При тези обстоятелства съдът е приел, че присъдения размер обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че оздравяването е настъпило заради проведеното от него лечение – поведението на други служители на ответника след злополуката не следва да бъдат отчитани при формиране на извода за размера на обезщетението.
В изложението на касатора като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по два въпроса, а именно: 1. когато от приетото заключение на СМЕ е видно, че възстановително-оздравителният процес е протекъл правилно и няма настъпили усложнения, оплакванията са обичайни за такъв тип наранявания и имат субективен характер, включително поради възрастта и общите заболявания на ищцата, основание ли е това за определяне на по-малък от пълния размер на претендираното обезщетение и следва ли съдът да ги вземе предвид при определянето му; 2. когато съдът не е обсъдил тази част от СМЕ, от която е видно, че оплакванията на ищцата имат субективен характер, възрастта и общите й заболявания, не свързани с травмата, както и факта, че оплакванията й са обичайно явление при такива наранявания, но е присъдил пълния размер на претендираното обезщетение, нарушен ли е критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въпросите са обосновани с твърдения, че съдът не взел предвид частта от СМЕ, че оплакванията на ищцата имат субективен и периодичен характер, възрастта и общите й заболявания не са свързани с травмата, оплакванията й са обичайно явление при такива наранявания, и че неправилно изтълкувал възражението относно лечението, като следвало да се има предвид не провеждането му във ВМА, а качеството и адекватността му, съответствието на добрата медицинска практика и стандарти, респективно правилното протичане на оздравителния процес без усложнения.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по така поставените въпроси.
Първият въпрос е фактически, а не правен, само каквито законът предвижда като основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос, включително последната част от първия, е бланкетен. Според задължителната практика на ВКС, предмет на т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е обосновал твърдението си в изложението, че касационно обжалване следва да се допусне поради „непълнота и неяснота на законите, за да се създаде практика по прилагането им, адекватна на обществените отношения, които се регламентират в конкретния случай”. Не се сочат нито законите, които според касатора са непълни или неясни, нито в какво се изразяват непълнотата или неяснотата им. А с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна касационният съд не може да вземе предвид служебно предпоставките, обуславящи допускането на касационния контрол.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.ХІ.2018г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІІ-В въззивен състав, № 5473/15.VІІІ.2018г. по в.гр.д. № 1796/2018г.
ОСЪЖДА ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ София да заплати на М. Б. В. от София 1000 /хиляда/ лева разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: