ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 865/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” – гр. В. срещу Определение № 1* от 22.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 668/ 2009 г. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателят излага, че съдът се е произнесъл по материално – правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – дали извършените плащания по договор за кредит след 19.ІХ.2008 г., са убедителни доказателства, установяващи плащания по договора за кредит. Жалбоподателят счита, че съдът, като е приел, че доказателствата за извършени плащания след 19.ІХ.2008 г., не са убедителни доказателства, че той не е преустановил издължаването на кредита, се е произнесъл по съществото на спора и го е предрешил. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за съединяване на ч.гр.д. №2962/2009 г. и ч.гр.д. № 2952/2009 г., които са с едни и същи страни и че неправилно е приел, че приложените към частната жалба писмени доказателства, са представени след изтичане на срока по чл. 420 ал. 2 ГПК. Тези си съображения жалбоподателят отново излага в Допълнение към частна жалба и иска въззивното определение да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени определението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът по частната жалба “С” АД – гр. В. по съображения, изложени в писмено Отговор, оспорва, като неоснователна, частната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и определението, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че частната жалба по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “С” АД – гр. В. срещу “Т” Е. – гр. В. на основание чл. 417 т. 2 ГПК за сумата 262 655.95 лв. – главница по Договор за кредит 16.І.2007 г., ведно със законната лихва от 18.ІІІ.2009 г., за сумата 21 198.85 лв. – договорна лихва за периода 1.ІХ.2008 г. – 16.ІІІ.2009 г. и разноски 5677.10 лв. и определението, с което не е уважено искането на длъжника по чл. 420 ал. 2 ГПК и частната жалба срещу разпореждането в останалата му част е оставена без разглеждане. Изложени са съображения, че длъжникът може да обжалва разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение само в частта, с която се уважава молбата за незабавно изпълнение, но не и самата заповед за изпълнение, и в частта, в която е допустима частната жалба, е оставена без уважение. Направен е извод, че претендираното вземане е основано на документ по чл. 417 т. 2 ГПК – извлечение от счетоводна сметка по договор за кредит с банка и анекс, които са редовни от външна страна и не е уважено възражението на длъжника, че не дължи сумата, като съдът е приел, че спорът за съществуване на вземането, ще бъде предмет на иска по чл. 415 ал. 1 ГПК, но не е основание за обжалване по чл. 419 ал. 1 ГПК. По искането за спиране по чл. 420 ал. 2 ГПК съдът е посочил, че длъжникът не е представил убедителни писмени доказателства, че част от сумата е погасил чрез плащане, извършено след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, като представените към частната жалба писмени доказателства, са представени след изтичане на срока по чл. 420 ал. 2 ГПК, поради което законосъобразно е отказано спиране на изпълнението.
Посоченият от жалбоподателя разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос, релевантен за произнасяне по искането за спиране на изпълнението, е: кога са налице убедителни писмени доказателства, подкрепящи искането за спиране на изпълнението по чл. 420 ал. 2 ГПК. Жалбоподателят не сочи разрешен от съда правен въпрос, релевантен за делото, относно обжалването на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта относно незабавното изпълнение.
Соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, който жалбоподателят свежда до “въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона”, не е налице. По въпроса кога представените писмени доказателства са убедителни, за да допусне съдът въз основа на същите спиране на изпълнението, е налице съдебна практика, създадена по приложението на чл. 250 ГПК (отм.) и този въпрос е конкретен за всеки отделен случай. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като не се касае до въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Поради изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 22.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 668/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: