4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 04.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 496 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. на Р. Б. чрез П. С. – прокурор при окръжната прокуратура в [населено място], против въззивното решение № 439 от 16 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 559 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 322 от 22 април 2013 г., постановено по гр.д. № 4226 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2012 г. в частта му за отхвърляне на предявения от В. С. Г. от [населено място] дол, обл. П., иск за осъждане на П. на Р. Б. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на 1500 лева и вместо него прокуратурата е осъдена да заплати на Г. обезщетение от 1500 лева, ведно със законната лихва от 28 март 2012 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът е нарушил чл. 52 ЗЗД, като в конкретния случай обезщетение изобщо не би трябвало да се дължи, съдът не е мотивирал конкретния размер на обезщетението, не са взети предвид събраните доказателства, не е съобразена родствената връзка на свидетеля с ищеца и противоречията в свидетелските показания. Посочена е криминалистическата регистрация на ищеца още през 2002 г., наложени административни наказания и осъдителна присъда. Твърди се липса на доказване от страна на ищеца на претърпени по вид, характер и размер неимуществени вреди, както и че не е доказано уронване на името и престижа му. Липсват доказателства за оставането на ищеца без работа поради воденото наказателно производство, както и за промени в поведението му. Съдът не е обсъдил направените възражения по приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОДОВ и направените в досъдебното производство признания от ищеца, които са станали причина за образуването на производството. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът В. С. Г. от [населено място] дол, обл. П., чрез процесуалните си представители адв. Т. К. и адв. И. К., в отговор на касационната жалба поддържа липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема за доказани претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат от проведеното срещу него незаконно наказателно преследване в досъдебна и съдебна фаза, като обемът на вредите се е увеличил след като ищецът е бил подсъдим, поради което неправилно първостепенният съд е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди до 1500 лева, а тази сума би обезщетила понесените вреди и е справедливо определена, предвид сравнително младата възраст на ищеца, повлияването на професионалната му кариера, настъпилата промяна в начина му на живот и отношенията с останалите, негативните изживявания, здравословни неразположения, недоверие от околните, сравнително краткия период на наказателното преследване (около една година), взетата най-лека мярка за неотклонение, освобождаването му от работа поради наказателното производство. Като неоснователно е оценено възражението на прокуратурата, че през същия период от време ищецът е търпял вреди и от друго наказателно производство, тъй като такова обвинение спрямо него не му е било повдигнато на този етап и той е нямал качество на обвиняем. Не е споделено и твърдението на прокуратурата за наличие на хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като не се твърди и не се установява виновно допринасяне от страна на ищеца за увреждането, а и при наличие на влязла в сила оправдателна присъда прокуратурата не може да се позовава на данните, които е имала към момента на образуване на наказателното производство и които са дали основание за образуването му.
К. съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са посочени две твърдения на касатора без формулиран правен въпрос и е поставен правния въпрос дали подробните обяснения, дадени от ищеца по време на предварителната проверка, в които признава извършеното деяние и обяснява начина на извършването му, следва да се отчитат като основание за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, по който въпрос липсвала съдебна практика.
По поставения правен въпрос, който по естеството си е този по приложението на чл. 5 ЗОДОВ – в кои случаи пострадалият от незаконно обвинение е предизвикал и съпричинил с действията си наказателна репресия срещу себе си, е постановена обвързваща съдебна практика от ВКС. Така в решение № 112 по гр.д. № 372/2010 г., ІV г.о., се приема, че такива действия са недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Ясно е, че подробните обяснения, дадени от ищеца при предварителна проверка, дори в тях да е признато извършването на деяние и съответното му обяснение, не се обхваща от хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ предвид дадените разяснения от ВКС, поради което нито е налице нарушение на обвързваща съдебна практика, нито пък допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Освен изричния правен въпрос касаторът още сочи, че от приетото за установено като доказателствен материал по делото не може да се направи извод за причинени неимуществени вреди и за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и действията на прокуратурата. Заявеното твърдение фактически е за необоснованост на съдебния акт в посочените отношения, което представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. последно ГПК и като такова не може да послужи за целите на селекцията по чл. 280, ал. 1 ГПК, или за неправилна преценка на събраните доказателства, но правен въпрос по този кръг проблеми не се поставя. Същият е изводът и по последното твърдение – за липсата на мотиви за размера на обезщетението. Освен това твърдението не отговаря на действителните мотиви на въззивния съд, в които подробно са посочени изводите на съда по установените обстоятелства и констатациите му за претърпени от ищеца вреди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 439 от 16 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 559 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: