О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 765,
гр.София, 05.08.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети август , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 731/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Н. А. В., А. М. А. и А. А. М. са подали касационна жалба срещу решение № 21 от 6.01.2010 г. по гр.д. № 989 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, трети състав, с което е отменено решение № 122 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 103 от 2006 г. на Районен съд, [населено място] и е уважен предявеният от Д. И. Д., И. И. Д., В. И. К. , В. Д. А., Л. К. Л., В. З. Г., В. З. И., Д. А. Х., К. Д. Х. и А. Д. Х. срещу Н. А. В., А. М. А. , А. А. М. и С. А. Атанасова установителен иск за собственост целящ да докаже ,че В. Д. А. –наследодател на ищците е бил собственик на имот с площ от 630 кв.м. , част от парцел ХІІ -142, кв. 134 по плана на [населено място] , местност “В. м.” към 1951 г., респ. към 1961 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Правят се оплаквания , които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт. Подържа се , че решението е постановено от незаконен състав защото за втори път при разглеждането му участва съдията Е. Д., която на основание чл.22, ал.1, т.5, пр.1 ГПК е следвало да се отведе.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК като в изложението отново се правят оплаквания за неправилното приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални противоречия. След анализа на наведените основания настоящия състав счита , че е поставен процесуалния въпрос за допустимостта на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ след проведен иск за делба при която имота е бил изнесен на публична продан ; материално правният въпрос за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ след като ищците не са направили заявление от името на общия наследодател В. Д.. В изложението отново се навеждат основания за недопустимост на решението като произнесено “плюс петитум” и за неправилност на същото.
Представена е касационна жалба и от С. А. Атанасова в която се навеждат същите основания за неправилност на съдебният акт и е представено изложение, в което са поставени изброените по-горе въпроси. Поставен е и въпроса при кои случаи се налага провеждането на земеделска реституция след като е установено , че имота се е намирал в селищната част на [населено място] и няколко пъти е включван и изключван от регулационният план.
Ответниците В. З. И., В. З. Г. , Л. К. Л., К. Д. Х., В. Д. А., В. И. К. , И. И. Д. , Д. И. Д. С. А. А. и А. Д. Х. не са депозирали отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е допустима , тъй като са налице данни, че обжалваемият интерес е над 1 000 лв. и надхвърля размера, посочен в забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Н. А. В., А. М. А. и А. Атанасова М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.2 и т. 3 ГПК.
Софийски окръжен съд е намерил предявеният иск за основателен и е приел , че собственик към датата на образуване на ТКЗС в [населено място] към 1951 г. и към 1961 г. когато имота е бил изключен от строителните граници и по силата на ПМС № 216 от 8.11.1961 г. отново придобива земеделски характер е бил общия наследодател В. Д. А., поч. през 1965 г., който го е притежавал н.а. № 52, т.04, н.д. № 946 от 1915 г. Процесният имот е бил част от имот пл. № 142, включен като основа на парцел VІІ от кв.134 по плана на [населено място] и през 1961 г. е изключен от регулация. През 1969 г. отново е бил включен в регулационният план на [населено място]. Въззивният съд е разсъдил ,че по отношение на този имот е следвало да се проведе земеделска реституция. Към датата на образуването на ТКЗС е действал Примерният Устав на ТКЗС от 1950 г. , в който е посочено, че член кооператорите влизат в ТКЗС с цялата си земя, включително и тази която се намира в регулация ако върху нея не е извършено застрояване. Следователно за тази земя следва да се проведе земеделска реституция. След като имота подлежи на възстановяване то и специалният установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим във всички случаи когато на някои от участниците е издадено решение , каквото е налице и в настоящия случай – решение № С0448 от 18.07.2005 г. в полза на наследниците на А. В. Д.. След постановяване на решението е налице правна възможност по чл.14, ал.7 и ал.7а ЗСПЗЗ ОСЗГ да извърши актуализация на административният акт като го съобрази с решението по делото. Софийския окръжен съд е извършил цялостно изследване на правата на собственост и е стигнал до извода , че към датата на внасянето му в ТКЗС негов собственик е бил В. Д. . С проведеното делбено дело този имот не е бил възложен на бащата на касаторите , а върху него е била запазена съсобствеността.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси, тъй като разрешаването им от въззивният съд е съобразено с практиката на ВКС.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 21 от 6.01.2010 г. по гр.д. № 989 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, трети състав по касационната жалба на Н. А. В., А. М. А. и А. А. М. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: