О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр.София, 06.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1925 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Б.-С. против решение № 1027 от 3.2.2017 г., постановено по гр.д. № 401 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, IV „Б” въззивен състав, с което е отменено решение от 26.10.2015 г. по гр. д. № 10436 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 81 състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора срещу Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие от 6.01.2015 г. и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е незаконосъобразно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК относно приложението на разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗРАСРБ. Според касатора тази норма се прилага при всички общи и специални основания за прекратяване на трудово правоотношение със служители на академична длъжност, а не само при основанията по чл.35, ал.1 от ЗРАСРБ. В хармония с това тълкуване е разпоредбата на чл.40, ал.1, т.8 от Устава на БАН, която изрично прогласява, че именно научният съвет прави предложения за освобождаване на лица, заемащи академични длъжности. Касаторът смята, че нито в ЗРАСРБ нито в Устава на БАН се съдържа разграничение между основен и допълнителен трудов договор относно начина, по който се освобождава лице, заемащо академична длъжност-по предложение на научния съвет.
Ответникът по касационната жалба Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. А. Б.-С. е заемала длъжността „професор” в секция „Етнология на социализма и постсоциализма” в ответния институт по силата на трудов договор за непълно работно време, когато с връчено на 6.01.2015 г. предизвестие трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.334 във връзка с чл.111 от КТ. В исковата си молба тя е оспорила законността на уволнението с твърдението, че директорът на института няма право да я уволни без предложение на научния съвет съгласно императивните изисквания на чл.35, ал.3 от Закона за развитие на научния състав и чл.40, ал.1, т.8 от Устава на БАН. Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно, тъй като се касае за допълнително трудово правоотношение по чл.111 от КТ/външно съвместителство/, за прекратяването на което е достатъчно да е отправено петнадесетдневно писмено предизвестие по чл.334 от КТ. Уставът на БАН е характеризиран като вътрешноведомствен акт, който не е публикуван, няма нормативно значение и не може да създава и урежда уволнителни основания. Счел е, че не е необходимо вземането на решение или даването на предложение от научния съвет, тъй като разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗРАСРБ е приложима само при уволнение въз основа на специалните уволнителни основания по чл.35, ал.1 от същия закон/плагиатство и двукратно отрицателно атестиране/. Според този съд даденото в чл.344 от КТ законодателно разрешение е обусловено от характера на трудовия договор за допълнителен труд, имащ подпомагащо и допълващо значение и усложняването на прекратяването му чрез въвеждането на допълнителни изисквания не намира опора в закона и няма правна и житейска логика.
При тези мотиви на въззивния съд отговорът на поставения от касатора въпрос за приложението на чл.35, ал.3 от ЗРАСРБ при прекратяване на допълнителен трудов договор с лице от академичния състав е от решаващо значение за изхода на спора. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос обаче съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 96 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 3150/2016 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. В това решение е прието, че предложението на научния съвет по чл.35, ал.3 от Закона за развитието на академичния състав на Република България е елемент от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение само в трите хипотези, посочени в чл.35, ал.1 от този закон. Такова предложение не е необходимо при прекратяване на договор за допълнителен труд. Следователно разрешението на въззивния съд съответства на вече формираната практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Ето защо не е необходимо да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставения от касатора въпрос.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1027 от 3.2.2017 г., постановено по гр.д. № 401 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, IV „Б” въззивен състав, с което е отменено решение от 26.10.2015 г. по гр. д. № 10436 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 81 състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Б.-С. срещу Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие от 6.01.2015 г. и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: