О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 23.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №С – 524/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. В. Д. – процесуален представител на В. Д. Д. от [населено място], против въззивно определение №103/04.7.2011 г. по ч.гр.д.№СП . 98/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 3 състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №17/20.5.2011 г. по гр.д.№С-21/2011 г. Софийският градски съд, г.о., 1 брачен състав, на основание чл.390, ал.1 ГПК, във връзка с чл.22 ЗОПДИППД е допуснал обезпечение на бъдещ иск по молба на К. с цена 2414902,64 лева чрез възбрани върху шест недвижими имота и запори върху банкови сметки и налични пари в различни валути, находящи си в банкови сейфове, подробно изброени в определение, спрямо В. Д. Д., ЕГН – [ЕГН] – наследник на Ц. С. Д..
С определение №103/04.7.2011 г. по ч.гр.д.№СП-98/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.к., 3 състав, по частна въззивна жалба от В. Д. Д., определението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че бъдещият иск е безспорно допустим и вероятно основателен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 и 2, т.1 ЗОПДИППД производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за изброените в посочената разпоредба престъпления по Наказателния кодекс, включително и в случаите, когато наказателното производство е прекратено, поради това, че деецът е починал. Сочи се, че по силата на чл.5 от посочения закон имуществото, придобито от престъпна дейност, се отнема и от наследниците на лицето, което го е придобило, до размера на полученото от тях, а в разглеждания случай са представени доказателства за образувано срещу Ц. С. Д. наказателно производство по чл.253, ал.2 и ал.5, във връзка с ал.1 НК и по чл.255 НК, като спрямо обвиненията по чл.253 НК същото е прекратено и са останали повдигнатите обвинения по чл.255 НК, който попада в приложното поле на разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД. В мотивите си въззивната инстанция е приела, че в подкрепа на вероятната основателност на иска са ангажирани многобройни писмени доказателства за притежаваното от Ц. Д. недвижимо и движимо имущество, което е на значителна стойност по смисъла на § 1, т.2 ДР на ЗОПДИППД, и за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата като придобито именно от тази дейност, доколкото липсват данни за законно установени източници на доходи да придобиването им – чл.4, ал.1 от посочения закон.
Срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на частния касационен жалбоподател В. Д. Д. – адв. В. Д., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение като съществени въпроси от значение за спора се сочат следните:
“Дали са налице достатъчно данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност, ако това имущество е собственост на други лица, и този въпрос е от съществено значение за правото и за точното прилагане на закона и е решаван противоречиво от съдилищата. Някои от горните понятия – достатъчни данни за имущество със значителна стойност и обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност са бланкетно уредени в закона и тъй като няма практика по прилагането му по тълкуване точно тези дефиниции дадени бланкетно в ЗОПДИППД то ВКС дължи тълкуване на същите.”
Друг съществен въпрос от съществено значение за решаване на делото е въпросът дали е налице обезпечителна нужда, дали наложеното обезпечение е адекватно на тази нужда и дали следва съда да аргументира защо точно това наложено обезпечение е адекватно на обезпечителната нужда.
Ответникът по частната касационна жалба – К. – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
С оглед поставените въпроси, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира следното:
Първият от поставените въпроси по естеството си се свежда до проверка за вероятната основателност на бъдещия иск. Тази проверка се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки. Съгласно установената практика – определение №1275/19.02.2009 г. по ч.гр.д.№654/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на 274, ал.3, т.2 ГПК, е прието, че проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки, като в производството по чл.390 ГПК, във връзка с чл.23 ЗОПДИППД, съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл.18 ЗОПДИППД, т.е. след преценка за редовност на документите от външна страна, без да се изследва истинността на отразените в тях обстоятелства, чието оспорване може да бъде извършено в производството по иска с по чл.28 ЗОПДИППД.
Досежно частта от въпроса касаеща придобиването на имущество, собственост на други лица, следва да се посочи, че макар и поставен пред въззивния съд въпросът не е бил обсъждан от последния изобщо. Поради това частният касационен жалбоподател е следвало да постави процесуалноправен въпрос, свързан с необсъждането му. Това обаче в изложението не е сторено, поради което отговор на посочената част от първия въпрос не се дължи.
Освен изложеното следва да се добави, че по отношение на значителната стойност е налице пояснителна разпоредба на § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД, която дава ясен и категоричен отговор на въпроса, което не налага тълкуване нормата на чл.3, ал.1 от посочения закон, както и еднозначна съдебна практика на ВКС – р.№750/13.12.2010 г. по гр.д.№952/2009 г. на ІV г.о.; р.№1/21.3.2011 г. по гр.д.№697/2010 г. на ІV г.о.; р.№834/23.12.2010 г. по гр.д.№1417/2009 г. на ІV г.о. и р.№607/29.10.2010 г. по гр.д.№2009 г. на ІV г.о. в съответствие с посочената допълнителна разпоредба.
Вторият от поставените въпроси е неотносим към спора. Същият не е бил навеждан като довод във въззивната частна жалба, нито е бил обсъждан от въззивната инстанция.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №103/04.7.2011 г. по ч.гр.д.№СП . 98/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 3 състав, по частна касационна жалба, вх.Я-88/25.7.2011 г., подадена от адв. В. Д. – процесуален представител на В. Д. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: