О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 18.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1435/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Г. С., Т. Т. М. и Г. Т. М. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд по гр.д. № 3708/2000г., ІІ-А въззивно отделение от 05.03.2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуални допустима.
Ответницата М. К. Х. е подала писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК , в който изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Производството е по чл.7 ЗВСОНИ.
Ишците И. Г. С., Т. Т. М. и Г. Т. М. са поискали да се прогласи нищожността на договор за продажба на апартамент в гр. С., бул.”П” № 2* сключен между Т. Р. Х. и ИК на Благоевски РНС на 01.11.1968г.
Нарушенията на закона въведени като основание на иска в исковата молба са две групи – първата е за нарушения на ЗОЕГПНС при отчуждаване на имота, които не са елемент от фактическия състав на иска по чл.7 ЗВСОНИ. Втората група са свързани с конкретни нарушения на отменената Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд Обн. Д.в.бр.6/20.01.1967г., както и използване на партийното и служебно положение на купувача.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 41 състав от 19.05.1998г. по гр.д. № 2967/1993г., с което искът е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че са издадени настанителни заповеди от 1957г. и 1962г. на името на П. Р. Х. със сдемчленното й семейство. Тя е сестра на купувача Т. Х. , и е живяла с него в едно домакинство от 1957г. в процесното жилище. При липса на легална дефиниция за понятието семейство към момента на сключване на договора съдът е приел, че в него се включват лицата, между които съществува роднинска връзка по права и съребрена линия и живеещи в едно домакинство и оттук е направил извод, че макар да не е издадена настанителна заповед на името на Т. Р. , той е имал качеството на наемател като лице от семейството на П. Р. и е имал право да закупи жилището.
По второто въведено в исковата молба нарушение съдът е изложил съображения, че към момента на продажбата чл.14 НПЖДЖФ /отм./ е изисквал решението да се вземе от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, съответно на районния народен съвет и в случая при продажбата на апартамента разпоредбата е спазена, тъй като решението от 26.09.1968г. е подписано от Председателя на Благоевски РНС И. Т. . Изискването за одобряване на преписката от Председателя на ИК на ОНС е въведено с изменението на чл.14 ал.2 НРПЖДЖФ от 1967г.отм. в Д.в. бр. 68/1969г. , след сключване на договора за продажба.
По твърдението за нарушение на закона поради продажба на жилище от 188 кв.м. съдът е приел, че към момента на продажбата не е имало ограничение за максимално допустимата квадратура на жилището , което е въведено с влизане в сила на ЗСГ /отм./ от 1973г.
Изводите на съда във връзка с основанието за злоупотреба с власт и използване на партийно и служебно положение са, че купувачът е бил научен сътрудник към БАН, не е заемал положение , което да му дава определени властнически правомощия и не е доказано партийното положение на сестрата и брата на купувача да е било съобразено при продажбата на жилището.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбите на чл.14 ал.1 и ал.3 и чл.15 от НПЖДЖФ от 1967г. – отм. Поддържа се, че решението за продажба е следвало да бъде изпратено на Министерството на архитектурата и благоустройството и утвърдено от министъра. В исковата молба обаче не е посочено като основание за нищожност на договора за продажба нарушение на чл.14 ал.3 от НПЖДЖФ в редакция от 1967г. Съгласно разясненията на ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК предмет на иска по чл.7 ЗВСОНИ е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. В исковата молба ищецът следва да посочи конкретните пороците на сделката, които да сочат нарушения на императивни материалноправни норми и само тези обстоятелства субстанцират основанието на иска и са предмет на доказване в процеса. Следователно поставеният въпрос за нарушение на чл.14 ал.3 от НПЖДЖФ /отм./ е извън предмета на спора и не е относим към решаващите изводи на съда.
Вторият въпрос, който се поставя е за задължението на въззивния съд да се съобрази с указанията на Върховния касационен съд, дадени в отменителното решение. Въззивното решение обаче е било отменено единствено поради нарушение на разпоредбата на чл.4 ЗВСОНИ. Липсват указания на Върховния касационен съд във връзка с твърденията в исковата молба за допуснати нарушения на НПЖДЖФ /отм./ при сключване на договора за продажба, указанието за тълкуване на чл.4 ал.1 ЗВСОНИ е съобразено от въззивния съд при новото разглеждане на делото, който е приел, че че собствениците не са обезщетени с равностоен имот.
На трето място в изложението е посочено, че съдът не е съобразил, че купувачът не е имал качеството на наемател и е допуснато нарушение на закона изразяващо се в липса на настанителна заповед, за него и непосочване на членовете на семейството на П. Р. , както и на наемната цена. Тези твърдения покриват съдържанието на касационната жалба по чл.281 ГПК , които са различни от критериите за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК касаторът следва да посочи принципен въпрос за тълкуване на определена правна норма свързан със спецификата на конкретния спор , който е бил разгледан от въззивния съд и даденото по него разрешение е обусловило решаващите му изводи. В разглеждания случай е установено по делото, че в жилището е била настанена сестрата на купувача със седемчленното й семейство и поради това от значение за спазването на закона при продажбата е било дали в нейното семейство се е включвал и брат й, а не дали на негово име е била издадена настанителна заповед. Макар да не е формулиран конкретно такъв въпрос, той би следвало да се изведе от изложението за касационното обжалване , но по него не е налице противоречие с решение на ВКС № 1441/2008г. по гр.д. № 6179/2007г. , на което се позовават касаторите, за да обосноват основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото фактическите обстоятелства по това дело относно членовете на семейството на настаненото лице са били други, освен това настанителната заповед е била издадена при действието на чл.3 ППЗНО /отм./ в редакция от 1970г., с който е дефинирано понятието семейство за нуждите на наемните отношения по ЗНО. Следователно не е налице идентичност на случаите, обуславяща приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно ожбжалване на въззивното решение на Софийския градски съд по гр.д. № 3708/2000г., ІІ-А въззивно отделение от 05.03.2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: