О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 21.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. К. от гр. С., чрез повереника й адв. В от АК-София, против решението от 02.02.2009 г., постановено по в.гр.д. № 223/2008 г. на Софийски градски съд, IІ-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 30.07.2007 г. по гр.д. № 440/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. К. против Ц. Й. В. от гр. С., иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 30406,94/33849,44 идеални части от апартамент № 17, находящ се в гр. С., ж.к. „Разсадника”, бл. № 65, вх. „Е”, ет. 4. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит от двамата, понастоящем бивши съпрузи по време на брака им, при режим на СИО, че не е установено наличието на фактическа раздяла към момента на придобиването/замяната/ на апартамента, че внесените от трето лице суми за погасяване на заема, свързан със заплащане стойността на апартамента, поражда облигационни отношения между него и двамата съпрузи.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК/отм./, е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона. Изведен е материалноправен въпрос, а именно налице ли е принос на двамата съпрузи за придобиване на общото имущество, когато не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 СК/отм./.
Ответникът по касационната жалба Ц. Й. В. от гр. С., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 21, ал. 2 СК/отм./, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК/отм./, въззивният съд е приел, че към правно релевантния момент, когато юридически е станало придобиване правото на собственост на спорния имот – 11.09.1990 г. – сключването на договора за замяна на двата апартамента, по делото не е установено касаторката да е заплатила част от стойността на получения в замяна апартамент с лични/ дарени от майка й/ средства, като не е установен по безспорен начин факта, че сумите, платени от третото лице за доплащане на заменения апартамент, представляват дарствен акт на дъщеря й, а не на семейството, което е в доказателствена тежест на касаторката – ищца. Приел е също така, че сумите, внесени от Г. К. /майка на касаторката/, впоследствие за погасяване на взетия от страните жилищен заем от ДСК за закупуване на апартамента по договора от 04.07.1990 г., са заплатени след момента на замяната и не рефлектират върху правата на собственост на получения в замяна апартамент, предмет на иска за частична трансформация по чл. 21, ал. 2 СК/отм./, а пораждат единствено облигационни отношения между страните.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателката посочва разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно налице ли е принос на двамата съпрузи за придобиване на общото имущество, когато не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 СК/отм./. Този въпрос в случая не е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторката не е формулирала такъв въпрос, а направеното от нея изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторката само се е позовала на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от нея изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 21, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 СК/отм/ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд в обжалваното решение.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 21, ал. 2 СК/отм./, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.02.2009 г., постановено по в.гр.д. № 223/2008 г. на Софийски градски съд, ІI Б въззивен състав по касационната жалба с вх. № 1* от 11.03.2009 г. на С. Н. К. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: