О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 765
гр. София 23. 07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 218 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Д. Г. е обжалвал въззивното решение на Б. окръжен съд № 239 от 07.07.2008г. по гр.д. № 77/2008г. по чл.11 ал.2 ЗВСГЗГФ.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Б. окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 338 от 22.12007г. по гр.д. № 285/2007г.по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото на собственост на своя наследодател като е изложил съображения, че представеният писмен документ не е от кръга на посочените в чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ, с който може да се установява собствеността.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК като посочва, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за допустимите доказателства по чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се и на противоречиво тълкуване на разпоредбата от съдилищата.
При проверката на основанията за допускане на касационното обжалване ВКС намира следното:
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решение на Конституционния съд на Република България № 4/2009г. на обжалване пред ВКС подлежат решенията на въззивните съдилища, по които те са се произнесли по материалноправен или процесуален въпрос и са го разрешили в отклонение от практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК са налице, когато съдът не е съобразил задължителната или трайно утвърдена съдебна практика на ВКС по приложението на конкретна правна норма или е налице противоречива практика на долустоящите на ВКС инстанции. В случая е представено решение на ВКС Vг.о. №932/2003г., в което емлячният регистър е определен като официален свидетелстващ документ , както и решения на различни районни и окръжни съдилища в страната , в които се приема, че емлячните регистри са допустими доказателства за установяване на собствеността в производството по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ. Тези решения обаче не са приложими към разглеждания случай , защото представеният по настоящото дело пред инстанциите по същество списък на лица, притежаващи гори не носи белезите на емлячен регистър и именно на това основание съдът е отрекъл доказателствената му сила по чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска.
По изложенте съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд № 239 от 07.07.2008г. по гр.д. № 77/2008г. по жалбата на Г. Д. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: