О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр.София, 07.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело № 42 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЖСК”Български художник”, гр. С., против решението от 24.10.2008г., постановено по гр.д. №1751/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. №11509/2006г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от ЖСК”Български художник” против С. П. Ш. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. П. Ш. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от ЖСК”Български художник” против С. П. Ш. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 6000лв. като част от пълния размер на вземането в размер на 13942лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на апартамент №87 в гр. С., жк”Г”, бл.259, вх. Ж, за периода 23.05.2002г. – 23.05.2006г.
Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са, че обедняване на ищеца под формата на пропуснато увеличаване на имуществото му, не ми могло да настъпи поради това, че сградата не е приета за ползване по законовия ред, не е разрешено обитаването й и е разпоредено преустановяване на подаването на ток и вода; а ищецът не е доказал, че въпреки правната и фактическа невъзможност за ползването на сградата той би намерил наематели за процесния апартамент и те биха му заплащали свободен пазарен наем.
Касаторът неоснователно счита, че въпросът за обедняването е разрешаван при идентична фактическа обстановка противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение №1343 от 28.12.2007г. по гр.д. №1363/2003г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е уважен иск на кооперацията за обезщетение за лишаване от ползването на друг апартамент в същата сграда за предходен период; на решение от 07.04.2008г. по гр.д. №11500/2006г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск на кооперацията за обезщетение за лишаване от ползването на друг апартамент в същата сграда за същия период като е присъдено обезщетение в размер на средния пазарен наем. В мотивите на посочените съдебни решения не са обсъждани доводи и доказателства за наличие на невъзможност за ползване на апартамента. След като правният извод за наличието на обедняването на ищеца не е направен при наличие на идентична фактическа обстановка по делата, доводи на страните и събрани доказателства, относими към този елемент на фактическия състав на неоснователното обогатяване, неоснователно се поддържа от касатора, че въпросът за обедняването е разрешаван противоречиво от съдилищата по посочените дела. Съдилищата са разрешавали различни спорни въпроси, относими към спора дали е налице обедняване на ищеца, поради което различието в крайния правен извод относно обедняването не може да обоснове основание за допускане до касационно обжалване. Позоваването на останалите приложени съдебни решения е неоснователно, тъй като с тях исковете на кооперацията по чл.59 от ЗЗД са отхвърлени поради това, че е прието, че кооперацията не е доказала, че е собственик на апартаментите, за лишаване от ползването на които е претендирала обезщетение, докато в разглеждания случай въззивният съд е приел за установено, че кооперацията е собственик на апартамента. Противоречивото разрешаване на този въпрос от съдилищата не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като този спорен въпрос е съвсем различен от спорните въпроси, по отношение на които в касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение и породи неправилното разрешаване на които въпроси въззивното решение се атакува от касатора.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 24.10.2008г., постановено по гр.д. №1751/2008 г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на ЖСК”Български художник”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: