О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 570/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. М., гр. П., срещу въззивно решение от 16.02.2009г. по гр.дело № 1679/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос по прилагане разпоредбата на чл.76 ЗН, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че съдът е установил обстоятелството, че с оглед възмездния характерна продажбата на идеална част от процесния имот, прехвърлените части са придобити и от лице, което не е наследник, но неправилно е приел, че е неприложима разпоредбата на чл.76 ЗН. Отговорът на този въпрос е от значение не само за конкретния казус, но засяга и множество случаи в практиката.
Ответниците по касация Н. Г. Д. и Р. И. И., П. , оспорват жалбата в писмени становища по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение от 29.02.2008г. по гр.д. №2689/2007г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот – конкретно описана нива, находяща се в землището на П. , между Н. И. М., Р. И. И. и Н. Г. Д. при квоти – 1/3 ид.ч. за по 1/6 ид.ч. за Н. М. , 1/3 ид.ч. з-а Р. И. и 1/3 ид.ч.общо за Р. И. и Н. Г. Д. в режим на СИО. Въззивният съд е приел, че първоначалните страни по делото се легитимират като наследници на И. К. , поч.1990г., като К. К. е негова съпруга, а Р. Д. и Н. М. , са негови дъщери. С решение на ОСЗ по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на К. са възстановени земеделски земи, предмет на делбата. Въз основа на решението е съставен нотариален акт №129/98г., с който ищцата трите наследници на К. са признати за собственици по наследство. Калина К. е продала на ответницата Р по време на брака и с Н. Д. своята 1/3 ид.ч. от имота с нот.акт № 32/2005г. Твърдението на М. за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД съдът е приел за недоказано в процеса. В хода на процеса К. К. е починала и е оставила за наследници двете си дъщери – страни по делото. По възражението на ищцата Н за недействителност на договора за прехвърляне на 1/3ид.ч. от имота, извършено от майка и в полза на сестра и с оглед разпоредбата на чл.76 ЗН, въззивният съд е приел, че същата разпоредба е неприложима, тъй като продажбата на 1/3 ид.ч. е извършена от сънаследник в полза на друг сънаследник, независимо, че предметът на прехвърлителната сделка става СИО с трето на наследството лице. Освен това е изложил съображения за извършена продажба на наследство по смисъла на чл.212 ЗЗД, поради липса на данни за друго имущество от наследството на К.
Даденото от въззивния съд разрешение относно неприложимост на разпоредбата на чл.76 ЗН в разглежданата хипотеза е съобразено с трайната съдебна практика, в т.ч. и ТР №1/2004г., ОСГК. Налице е възмездно прехвърляне на част от делбения имот от сънаследник преди допускане на съдебната делба на друг сънаследник. Разпоредбата на чл.76 ЗН има защитна функция, установена в полза на сънаследник, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците. Актът на разпореждане от другия сънаследник с отделни наследствени предмети е недействителен, ако те не се паднат в негов дял при делбата. Наличието на брак на купувача-сънаследник, води до режим на бездяловата СИО на придобития по атакуваната сделка наследствен предмет. Това обаче не налага прилагане разпоредбата на чл.76 ЗН, тъй като прехвърлената част от наследствения имот не излиза от кръга на наследниците. Като е приел, че правоизключващото възражение за недействителност на основание чл.76 ЗН е неоснователно, тъй като съпругът на придобилия сънаследник не притежава самостоятелни права върху имота, въззивният съд е съобразил трайната практика. Поставеният от касатора въпрос не предполага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е налице необходимост от такова тълкуване, което да допринесе за отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация Р. И. И. не следва да се присъждат разноски в това производство, тъй като се присъждат само направени разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 14.05.2009г., е налице само уговорено, но не и изплатено възнаграждение.
С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2009г. по гр.дело № 1679/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.