3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
гр.София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1860 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. А. от [населено място], подадена чрез адвокат Г. И. срещу въззивно решение № 214 от 20.12.2013 г. по гр.д.№ 523/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1808 от 22.08.2013 г. по гр. д. № 2721/2012 г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. К. Н. установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Н., че вземането му по издадената заповед № 1837 от 16.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3430/2012 г. на Районен съд, [населено място] в размер на сумата 31164 лв. съществува, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2012 г., както и за сумата 17561.51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.08.2007 г. до 13.03.2012 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен процесуалноправият въпрос- как следва да процедира съдът при избора на повече от едно вещо лице, когато това се налага с оглед обстоятелствата по делото. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ответника по касационната жалба Н. К. Н. не е постъпил писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да потвърди решението на Варненският окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Л. А. срещу Н. К. Н. установителен иск за признаване за установено по отношение на Н., че вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК съществува, въззивният съд е приел, че процесното вземане е погасено чрез плащане. Решаващият извод на съда е основан на събраните по делото доказателства, включително и на приетите по делото единична и тричленна съдебно-почеркови експертизи, чиито заключения са еднозначни- разписката е подписана от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Правният въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според даденото в ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение точното прилагане на закона се отнася до необходимост от изменение на задължителната практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешение по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика. Развитието на правото се осъществява чрез усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В настоящия случай твърденията в изложението съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК. Поддържаното от жалбоподателя, че включените в разширената съдебно-почеркова експертиза вещи лица били посочени от страните представлява оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от съда, което обаче не е обусловило решаващата му воля за неоснователност на предявените искове. С оглед ангажираните по делото доказателства и възникналата необходимост да бъдат проверявани с помощта на вещо лице – поради нуждата от специални знания са назначени от съда единична и тричленна експертиза. Тези заключения съдът преценява с оглед на всички данни по делото. Въпросите относно състава на експертизата и основанията за отвод на вещите лица се разрешава от съда, като всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице обстоятелство, което поражда основателно съмнение за неговата безпристрастност. По този начин е процедирал и съдът, като разширената експертиза е назначена от него, независимо, че в състава й са включени посочени от страните вещи лица.
В обобщение, поставеният в изложението въпрос не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 214 от 20.12.2013 г. по гр.д.№ 523/2013 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :