О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
гр.София, 13.06.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2115 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.12.2012г. по гр.д.№6333/2012г. на ГС София, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ,чл.59 КТ и иск по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр.
Жалбоподателят – Т. Г. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът “Л. С.” EАД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове за признаване незаконност на уволнението, извършено със Заповед №1182/23.11.2010г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа- “заместник ръководител” отдел ”Терминали”, за заплащане на сумата 11 964 лева обезщетение за оставане без работа, за сумата 660 лева допълнително заплащане по чл.59 КТ, както и иска по чл.71 ЗЗДискр за установяване дискриминационно отношение по отношение на Т. Г. от страна на ръководството на [фирма].
Установено е по делото, че със заповед № 1182/23.11.2010г. на Изпълнителния директор на ответното дружество [фирма], на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Т. Г., заемащ длъжност „заместник ръководител, отдел в транспорта и въздушното обслужване”, в отдел „Терминали”, дирекция „ЛОП” („Летищно осигуряване на полетите”), считано от датата на издаване на заповедта, която е връчена на същата дата.
Установено е също така, че щатното разписание, в сила от 01.04.2006г., предвижда в отдел „Терминали”, дирекция „ЛОП”, където е работил ищеца, 1 щатна бройка за „началник отдел” и 5 щатни бройки за „супервайзор-безопасност”, като от втората длъжност са разкрити 5 работни места за „ръководител смяна, транспортно експлоатационно звено”, а от тях в последствие са трансформирани 2 работни места за процесната длъжност „заместник ръководител отдел”, съответно със заповеди №№ 524/21.11.2006г. и 415/16.08.2007г. на работодателя. Прието е, че заемането на процесната длъжност от ищеца се установява с допълнително споразумение № 3551/13.11.2007г. към трудов договор. Прието е също така, че изменението на щатното разписание към момента на уволнението е обективирано в решение по протокол № 3/11.02.2010г. на Съвета на директорите на ответното дружество и заповед № 84/23.02.2010г. на работодателя, с които в отдел „Терминали”, дирекция „ЛОБ” се включват само длъжностите „ръководител отдел”, „ръководител смяна” и „организатор координация и контрол”, като отпадат съществуващите до тогава две щатни бройки за „заместник ръководител отдел.
При съпоставка на длъжностните характеристики на длъжността „заместник ръководител, отдел в транспорта и въздушното обслужване” и длъжността „ръководител смяна транспортно експлоатационно звено” съдът е счел, че не се установява близост или сходство, тъй като първата се отличава като административно-управленска, а „ръководител смяна” контролира прякото изпълнение на фактическата работата в терминалите.
При тези данни съдът е приел, че след като основните трудови функции на единствените две съкратени длъжности не се запазват и не продължават да се изпълняват като цяло от друга близка или сходна на тях длъжност, съкращението на щата е реално и работодателят няма задължение да извърши подбор (ТР № 3/16.01.2012г., ОСГК на ВКС), нито да предлага на ищеца заемането на вакантна длъжност, която не е близка или сходна с процесната. Посочено е и, че е без значение за зоконността на уволнението изменението на щата в момент, последващ издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, включително и доколко новосъздадена длъжност е идентична или само сходна на съкратената длъжност, тъй като същата се преценява най-късно по време на неговото извършване и независимо от последващите работодателски решения.
Прието е също така, че ищецът не се ползва от закрилата на чл.333, ал.4 КТ и уволнението е законно, поради което искът за неговата отмяна и исковете за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Установено е, че ищецът няма право на допълнително възнаграждение по КТД от 2009г., поради което е приет за неоснователен и иска по чл.59 КТ.
Прие е, че по делото няма каквито и да било доказателства, че с извършеното уволнение или друго конкретно поведение, работодателят по-неблагоприятно третира ищеца или го поставя в по-неблагоприятно положение, именно на основата на някой от твърдените признаци възраст, пол, лично и семейно положение, от колкото се третира или поставя друго лице при сравними сходни обстоятелства, нито за нежелано поведение на ответника по някой от същите признаци, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда по смисъла на чл.4, ал.2, 3 или 5 ЗЗДискр. вр. § 7 и 1 от ДР и искът по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. е неоснователен.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че във възивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно правомерно ли е уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ако новото щатно разписание е прието една година по-късно след съкращаването на служителя и оспорване уволнението пред съответния съд, решение на Съвета на Директорите достатъчно основание ли е за да се предприеме съкращаване на щата или следва да е изготвено и ново щатно разписание, дали при последваща промяна на организационно – управленската структура работодателят има задължение да възстанови съществуващи преди това основоформиращи длъжности и дали служителят следва сам да следи за срока на КТД и да се присъединява с нова молба всеки път когато има ново приподписване на същия. Представя решение от 03.11.2008г. по гр.д.№1149/2005г., V г.о. на ВКС, в което е прието, че законността на извършеното уволнение е в зависимост от отразяването на промяната в щатното разписание. Поддържа, че с оглед на така поставените въпроси са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за доп,скане на касационно обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че въпросът за това правомерно ли е уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ако новото щатно разписание е прието една година по-късно след съкращаването на служителя и оспорване уволнението пред съответния съд не е от значение за изхода на спора, тъй като съдът е взел предвид промени на щата настъпили преди прекратяване трудовото правоотношение на жалбоподателя, поради което същият не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС в изложението следва да е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпроса за това решение на Съвета на Директорите достатъчно основание ли е за да се предприеме съкращаване на щата или следва да е изготвено и ново щатно разписание, Същата е изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 02.03.2012г. по гр.д. № 672/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че не може да се приеме, че всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна и че утвърждаване на щатното разписание е от компетентността на Съвета на Директорите.
Не са налице сочените основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и по отношение на въпроса за това дали служителят следва сам да следи за срока на КТД и да се присъединява с нова молба всеки път когато има ново приподписване на същия. Дадено е разрешение в съответствие с изразената и в постановено по реда на чл.290 ГПК реешение от 19.05.2011г. по гр.дело № 1226/2010г, ІV г.о. на ВКС практика. В същото се посочва, че общото правило на чл. 54, ал. 2 КТ определя срока на действие на колективния трудов договор на 1 година, като същият може да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване, но само при съобразяване с разпоредбите на чл. 53 и 54 КТ /чл. 56 КТ/. Посочва се също така, че не се налага да се извежда по тълкувателен път материалноправното значение, което изявлението за присъединяване има в случая по чл.57, ал.2, вр. С чл.59 КТ, тъй като КТД има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора, поради което ищецът носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелство, че членува в синдикална организация, респ. че е налице хипотезата на чл.57, ал.2 КТ.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2012г. по гр.д.№6333/2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: