2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
гр. София, 15.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 3031 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 484 от 09.10.2017г. по ч.т.д. № 1943/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на дружеството, подадена против въззивно определение № 1684/ 22.05.2017г., постановено по ч.гр.д. № 2500/ 2017г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на първоинстанционното определение, е оставена без уважение молбата на частния касатор за допускане на обезпечение на бъдещия му иск.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за обжалваемост на въззивното определение.
Ответникът по частната жалба не представя отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, е оставена без уважение молбата на частния касатор за допускане на обезпечение на бъдещия му иск, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационен контрол. Изложени са съображения, че определенията на съда за допускане на обезпечение на бъдещи или на вече заведени искове не подлежат на двуинстанционен контрол, с изключение на хипотезата, уредена в чл.396, ал.2, пр. трето ГПК – когато въззивният съд по реда на инстанционния контрол е отменил първоинстанционното определение за оставяне на молбата за допускане на обезпечение без уважение и е допуснал исканото обезпечение. Посочено е, че в случая е налице обратната хипотеза- допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение е отменено от въззивния съд, съответно молбата за допускане на обезпечението е оставена без уважение. Произнасянето на съда не формира сила на пресъдено нещо, същото не се явява преграждащо за интереса на търсещата обезпечение страна и за възможността й да го претендира отново, а въведеното в разпоредбата на чл.396, ал.2, пр. трето ГПК изключение не може да се тълкува разширително.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал. 3 ГПК и чл. 396, ал.2, изр.3-то ГПК.
Въззивното определение не попада в кръга на актовете по чл.273, ал.3 ГПК – няма преграждащ развитието на исковото или обезпечителното производството ефект и следователно не подлежи на инстанционен контрол от ВКС. С постановяването му е изчерпан създадения от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на определенията, постановени в обезпечителното производство, изключение от който е установено единствено в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Последната е налице, когато въззивният съд отмени първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечение и сам за първи път уважи подадената по реда на чл.389, респ. чл.390 ГПК молба, какъвто не е разглежданият случай. При отсъствие на създаден ред за инстанционен контрол над постановеното по реда на чл.274, ал.2, т.2 ГПК вр. чл.396, ал.1 ГПК определение от въззивния съд, частният жалбоподател няма право на частна касационна жалба, поради което същата се явява недопустима.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 484 от 09.10.2017г. по ч.т.д. № 1943/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.