О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
[населено място], 16.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3702/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗД [фирма], със седалище и адрес на управление в от [населено място], представлявано от С. П., чрез пълномощника М. Г. срещу решение № 1285 от 23.05.2014г., постановено по гр.дело № 46/2014г. на САС, гражданска колегия, втори състав, с което са уважени обективно съединените искове на И. Т. Ж. по чл.226 ТЗ и по чл.86 ЗЗД за сумата от 40 000 лв./ по първия/ и за сумата от 3686.39 лв. / по втория/ иск. Според касатора размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишено, при определянето му не е съобразена икономическата конюнктура към момента на настъпване на застрахователното събитие, неправилно съдът е приел наличието на застрахователно обезщетение тъй като не е изследван въпросът дали с настъпване на застрахователното събитие няма изменение на обстоятелствата при които са възникнали и да ли то не е прекратено поради отпадане на същите. Искането е за отмяна на решението на САС и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Касаторът формулира четири въпроса: 1. За критерия за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с ППВС №4/68 г. на П. и решение по чл.290 ГПК № 93/23.06.2011г. по гр.дело № 43/2010г. на ІІт.о. на ВКС , решение от 4.10.2007г. по гр.д. № 1182/2006г. на ІVг.о. на ВКС, решение №558/28.10.2010г. на ІІІг.о. на ВКС; 2. Следва ли при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД да се вземе предвид икономическата конюнктура в страната като критерий за определяне на размера на обезщетението и защо в условията на икономическа криза към 2010г. / датата на процесното застрахователно събитие/ обезщетенията нарастват, а не намаляват в сравнение с други аналогични случаи и редно ли е според практиката на ВКС, цитирана по-горе; 3. Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед на чл.154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС с оглед на практиката на ВКС по чл.290 ГПК? Може да се приеме наличие на застрахователно обезщетение без да събрани убедителни доказателства за това? САС не се е мотивирал въз основа на какви точни доказателства приема този факт за доказан.; 4. Може ли да са спазени изискванията на ТР №7/78г. на ВС и съдът да приеме наличието на валидно застрахователно правоотношение, без да са изследвани изрично посочените в т.3 и т.4 въпроси и неправилно ли е решението на съда, което не е съобразено с посоченото ТР?.
Въззивното решение е обжалвано от И. Т. Ж. от [населено място], обл. Стара З., чрез адв. Н. Ц. – АК В. в частта, с която са отхвърлени главния и акцесорен иск до претендираните от ищцата размери съответно 70 000 лв. и 6451.22 лв. Релевирани са оплаквания за нарушения от САС в обжалваните части, касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси , които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както следва: 1. Обвързван ли е съдът при формиране на правните си изводи относно взетите от него критерии за определяне на размера на обезщетението а именно : продължителността на възстановителния период на ищцата, остатъчните проявления от получените травми и отражението на травмите върху начина на живот на ищцата ? Следва ли да бъдат взети предвид свидетелските показания и ако съдът вземе предвид заключението на вещото лице следва ли да обоснове защо не е взел предвид останалите събрани доказателства? 2. Проведено ли е пълно и главно доказване на обстоятелството – пепоставянето на предпазен колан от пострадалата, за което има единствено изказано от вещото лице предположение с елемент на вероятност, но не и категорично заключение? Поддържа, че САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, която е в смисъл, че не е допустимо прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД когато приносът на пострадалото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаемо. Представени са решения на ВКС.
Третото лице помагач Ц. И. П. от [населено място], чрез адв. Й. М. – АК Стара З. излага съображение в отговор на касационната жалба на И. Ж. за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните му части.
Главните страни в процеса не вземат становище по касационната жалба на другата страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата.
Единствените спорни въпроси по делото са за размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди и доказано ли е съществуването на застрахователно правоотношение между ответника по делото и третото лице – помагач /делинквент/ към датата на застрахователното събитие. САС е приел за доказан договора за застраховка „ Гражданска отговорност” между ЗД [фирма] и Ц. П. и вината на същия за причинените на ищцата увреждания. САС е определил размера на обезщетението за причинените на ищцата морални вреди на 50 000лв. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД е намалил размера на обезщетението на 40 000лв. при принос на пострадалата 1/5, поради това, че не е била с предпазен колан към момента на ПТП.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По касационната жалба на застрахователя [фирма]:
Въпросът за определяне на размера на претендираното обезщетение за търпени неимуществени вреди е релевантен за изхода на спора по делото, но не са налице допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Действително при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията за справедливост като основен критерий визиран в чл.52 ЗЗД, в какъвто смисъл са указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. В случая настоящия съставът на ВКС, ТК приема, че при определяне на размера на обезщетението решаващият съд се е съобразил с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и посочените в ПП на ВС обстоятелства и критерии, като съдът е посочил конкретните обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението – характера на уврежданията, проведеното лечение, търпените от ищеца неудобства, трайните и необратими увреждания, възрастта на пострадалата, влиянието на уврежданията върху самочувствието на пострадалата от неудобствата които е търпяла от битов, хигиенен и социален характер, продължителността на лечението, невъзможността да извършва дейности, които е извършвала преди увреждането. Доколкото присъденото обезщетение е съобразено по конкретното дело с характера на уврежданията от събраните по делото доказателства, решението не е в противоречие с уважените искове по представените съдебни актове. Останалите доводи са за неправилност на решението. В тази връзка оплакванията на жалбоподателят за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като възивният съд не се произнесъл по въпросите в т.2 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не обосновава основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК въпросите да са обуславящи изхода на спора по делото.
По въпросите в т.3 на инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол дори да са приеме, че са от значение за изхода на спора, касаторът не сочи допълнителен критерий – въпросите да са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Не обосноваването на някой от допълнителните критерии за селектиране на касационната жалба е основание за недопускане на решението до касационно обжалване, независимо, че материалноправният или процесуалноправният въпрос са от значение за изхода на спора.
По т.4 от изложението: САС е приел, че макар и да не е представена застрахователна полица по делото за сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и третото лице помагач, издадената от Г. фонд справка за наличието на обявени застрахователни договори и от данните от констативния протокол за ПТП е установено, че такъв договор е сключен. Съдът е счел, че тези доказателства са достатъчни, като се има предвид, че пострадалата е трето на застрахователното правоотношение лице и не притежава екземпляр от застрахователната полица. Доколкото се поддържа в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и не са изследвани поставените в т.3 и т.4 на ТР №7/78г. на ВС въпроси, касаторът прави доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. второ ГПК. Разглеждането на такова оплакване е допустимо само ако се допусне решението до касационно обжалване, но предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос не са налице.
В заключение решението на САС не се допуска до касационно обжалване по касационната жалба на ЗД [фирма].
По касационната жалба на И. Ж.:
Първият въпрос не обосновава основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди САС е взел предвид както продължителността на лечението на пострадалата, остатъчните проявления от получените травми и отражението им върху начина на живот на ищцата след обсъждане на заключението на медицинската експертиза и показанията на свидетелката Л. Ж.. Освен това жалбопаодателят не излага аргументи за необходимост за промяна на създадената съдебна практика или тълкуване на нормата на чл.52 ЗЗД, след като се позовава на критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Пленумът на ВС в Постановление №4/1968г. е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Има създадена съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД по чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ВКС. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По втория въпрос становището на състава на ВКС е следното:
Ответникът по делото е въвел своевременно в процеса под формата на възражение наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредата. За доказването му е била поставена допълнителна задача на медицинската експертиза с в.л. д-р Б. Б. по въпросите за механизма на удара причинил телесните увреждания и дали при използване на обезопасителен колан по време на удара щяха да настъпят същите по характер и степен травматични увреждания. Съдът, след като е обсъдил заключението на в.л. в допълнителното заключение, е направил извод, че пострадалата е пътувала без предпазен колан, поради което е определил съпричиняване на вредоносния резултат с 1/5 и е намалил обезщетението след прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. В случая, преценката за поведението на пострадалата по време на ПТП е направена с оглед на доказателства по делото. В този смисъл изводите на съда за приноса на пострадалата за вредоносния резултат са фактологично обусловени и проверка на тяхната обоснованост и законообразност може да бъде извършена само ако бъде даден ход на касационната жалба по същество, каквито основания в конкретния случай не са налице. Тъй като представената съдебна практика е формирана при други факти, настоящият състав на ВКС приема, че поставеният въпрос не е решен в противоречие с формираната по чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед на изхода от касационното обжалване не се присъждат адвокатски възнаграждения на страните.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1285 от 23.05.20114г., постановено по гр.дело №46/2014г. на САС, гражданска колегия, втори състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: