О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 19.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 228/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 256 от 29.12.2011 г. по гр.д. № 427/2011 г. на Сливенския окръжен съд е отменено решение № 570 от 19.07.2011 г. по гр.д. № 2471/2010 г. на Сливенския районен съд н частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. К. против Д. Т. К. иск за делба на селскостопанска сграда с идентификатор № 67338.413.104.1 с площ 7 кв.м; сграда за обитаване с идентификатор № 67338.413.104.2 с площ 25 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор № 67338.413.104.3 с площ 9 кв.м, всички построени в допуснатия до делба между страните ПИ с идентификатор № 67338.413.104 в [населено място], м.” Сухата чешма”, с площ 600 кв.м и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на тези сгради между съделителите М. К. и Д. К. при права 5/6 ид. части за М. К. и 1/6 ид. част за Д. К., като е отменен издадения констативен нотариален акт за собственост на тези имоти № 127, н.ІІ, нот. дело № 233/08 г. над размер на 1/6 ид. част за Д. К. и изцяло по отношение на С. И. К..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Г. М. като процесуален представител на Д. Т. К.. Наведени са доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните въпроси: може ли да се приеме, че неописаните в нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот сгради се считат придобити от купувача, ако не са идентифицирани с идентификатор, площ, етажност, адрес и предназначение; следва ли да се приеме, че с издаването на разрешение за строеж и издаването на удостоверение за търпимост, държавата, като собственик на имота е учредила право на строеж; ако се приеме, че издаденото разрешение за строеж и удостоверението за търпимост заменят учредяването на суперфиция, носителят на правото да построи сграда в чужд имот придобива ли собствеността върху нея. Поддържа, че тези въпроси са обуславящи изхода на спора и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация М. Т. К. в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че М. Т. К. и Д. Т. К. са наследници на П. Д. К., поч. през 2006 г. С нотариален акт № 32, т.ІІ, дело № 341/99 г. техният баща Т. Д. К. е признат за собственик на основание § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на 600/800 ид. части от имот пл.№ 4511 в м.” Дълбоки дол, част ІХ- изток”, целият с площ 800 кв.м. След смъртта на съпругата П. К. Т. К. продал на М. К. собствените си 4/6 ид. части от имот пл.№ 4511 по плана на м.”Сухата чешма”, с площ 600 кв.м, ведно с подобренията и трайните насаждения в него. На 30.06.2008 г. Д. Т. К. се снабдил с нотариален акт за собственост на 1/6 ид. част от ПИ с идентификатор 67338.413.104 в [населено място], м.”Сухата чешма”, целият с площ 600 кв.м., идентичен с описания в посочените по- горе нотариални актове. На същата датата Д. К. и съпругата му С. К. се снабдили с нотариален акт за собственост на селскостопанска сграда с идентификатор № 67338.413.104.1 с площ 7 кв.м; сграда за обитаване с идентификатор № 67338.413.104.2 с площ 25 кв.м и селскостопанска сграда с идентификатор № 67338.413.104.3 с площ 9 кв.м, всички построени в ПИ с идентификатор № 67338.413.104, построени в този имот.
Установено е също, че на 27.09.1979 г. на името на Д. Т. К. е издадено разрешения за строеж за построяване на сезонна постройка по одобрен типов проект, съгласно чл. 108, ал.7 ППЗТСУ/ отм./ в м.”Дълбоки дол”.
По делото са събрани гласни доказателства за това, че процесният имот е бил предоставен за ползване на бащата на страните Т. К. през 1968 г. /това се потвърждава и от представените пред нотариуса писмени доказателства, описани в съдържанието на нот. акт № 32/1999 г./ През 1982-1983 г. същият започнал да събира материали за построяване на сграда в имота, като строежът бил завършен през 1985-1986 г. От построяване на сградата в имота живели родителите на страните, като техният баща продължава да живее там и понастоящем. Ответникът и неговата съпруга са посещавали имота в почивните дни като гости на родителите си.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ответникът Д. К. и съпругата му С. К. не са придобили правото на собственост върху процесните сгради. Посочил е, че издаденото на името на Д. Т. разрешение за строеж няма вещноправно действие и не го легитимира като суперфициарен собственик на сградите. На следва място е приел, че в полза на ответниците не е осъществен и фактическия състав на 79 ЗС, тъй като не се установява същите да са упражнявали фактическа власт върху постройките, а от 2008 г., когато се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на същите, до предявяване на иска за делба, не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС давностен срок. Оттук е заключил, че собственици на земята и постройките върху нея, са били родителите на страните – Т. К. и П. К.. След смъртта на П. К. нейният дял е наследен при равни права от наследниците й Т. К., Д. К. и М. К.. Така Т. К. е станал собственик на 4/6 ид. части, с които валидно се е разпоредил в полза на своята дъщеря М. К.. В резултат на извършената разпоредителна сделка и по наследяване, М. К. е придобила правото на собственост върху 5/6 ид. части от сградите. Останалата 1/6 ид. част е собственост на касатора Д. К. по наследяване от П. К..
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса може ли да се приеме, че неописаните в нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот сгради се считат придобити от купувача, ако не са идентифицирани с идентификатор, площ, етажност, адрес и предназначение. Този въпрос е обуславящ изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е намерил трайно разрешение в съдебната практика. Приема се, че при продажба на имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля и собствеността върху сградата, макар това да не е изразено в договора. Това разрешение се извежда от разпоредбата на чл. 92 ЗС, съгласно която собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, доколкото не е установено друго. Запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл. 92 ЗС.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос- може ли да се приеме, че с издаването на разрешение за строеж и издаването на удостоверение за търпимост, държавата, като собственик на имота, е учредила право на строеж. Правото на строеж е ограничено вещно право върху чужд имот, което включва правото да се построи сграда и да се придобие собствеността върху нея отделно от земята. Съгласно чл. 77 ЗС, приложима и към ограничените вещни права по силата на препращащата норма на чл. 111, ал.1 ЗС, правото на строеж се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При действието на З./ отм./ правното значение на разрешението за строеж е посочено в чл. 55 и 56 З.. Нормите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. От тях недвусмислено следва, че разрешението за строеж е относимо към законността на строежа, но не създава вещни права, а напротив – издаването му е предпоставено от притежанието на право на собственост или право на строеж от лицето, на което се издава.
С оглед на изложеното, не представлява затруднение за съдебната практик да даде отговор на въпроса дали разрешението за строеж и удостоверението за търпимост заменят учредяването на суперфиция и дали лицето, на което е издадено разрешение за строеж в чужд имот, но без на същото да е било учредено по надлежния ред право на строеж, става собственик на построеното. Поради това не се налага произнасяне на касационната инстанция и по този въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 от 29.12.2011 г. по гр.д. № 42782011 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: