О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 26.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1148 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на з. и х., чрез юрисконсулт В. В., против въззивното решение № 1319 от 9 март 2011 г., постановено по гр.д. № 8448 описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е отменено решение № 6673580 от 25 май 2010 г., постановено по гр.д. № 5306 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. в частта му за отхвърляне на иска на К. А. Т. от [населено място] против М. на з. и х. за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и МЗХ е осъдено да заплати на Т. още 858 лева като разлика над присъдения размер от 5142 лева до предявения от 6000 лева за периода 12 май 2010 г. – 8 юни 2010 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, а в останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено и МЗХ е осъдено да заплати разноски и държавни такси.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът не е взел предвид следните обстоятелства: по силата на влязло в сила съдебно решение ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен директор” на районна дирекция по горите [населено място], ищецът не е бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения, поради което е подал искова молба с правно основание по чл. 225, ал. 3 КТ, предявените искове са уважени с влязло в сила решение, с ПМС № 326 от 13 август 1997 г. се създава Национално управление по горите като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, а от 1997 г. то е преобразувано в Държавна агенция по горите; председателят на Държавната агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, назначава директорите на регионалните дирекции след конкурс, които трябва да имат висше лесовъдско образование и образователна степен „магистър”; предвид изложеното е изготвен проект на заповед за възстановяване на К. Т. на съответната длъжност и проект на заповед на министъра на земеделието и храните за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради закриване на част от предприятието – създаване на Националното управление по горите като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, преобразувано в Държавна агенция по горите и след това в Изпълнителна агенция по горите; към датата на издаване на заповедта 13 април 2009 г. длъжност „главен директор” на Районна дирекция по горите или друга длъжност с подобни функции в МЗХ не съществува; МЗХ е изпълнило решението за възстановяване на Т. на длъжността, заемана преди уволнението, ищецът е поканен да се яви за уреждане на трудовоправните отношения, получил е писмото лично, но не се е отзовал на поканата; открит е едва на 18 декември 2009 г. и заповедта за възстановяване и заповедта за освобождаване от длъжността са му връчени лично; заповедите са били издадени от В. Ц. в качеството му на министър към момента на издаването им. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се препотваря изложеното в касационната жалба и се твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът К. А. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Ответниците Изпълнителна агенция по горите и Регионална дирекция по горите С. не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че към датата на подписването на заповедта подписалото я лице е имало работодателска власт, а връчването й след загубването на тази власт, не я опорочава; трудовото правоотношение е незаконосъобразно прекратено; препратено е към мотивите на първоинстанционното решение; на ищеца следва да се присъди и обезщетението и след датата на устните състезания пред районния съд, като оставането му без работа е установено чрез констатация в трудовата книжка. Първоинстанционният съд прел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието, е незаконно, тъй като нито К. по горите, чийто правоприемник е МЗХ, нито Районната инспекция по горите С. са били част от предприятието на ответника, а изрично в ПМС № 245 от 28 май 1997 г. е предвидено трудовите правоотношения с всички работници и служители от закрития Комитет по горите, сред които е и ищецът, да се уредят при условията на чл. 123 КТ; ищецът никога не е бил страна по трудово правоотношение с Националното управление по горите, преобразувано в Държавна агенция по горите.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът не е формулирал правен въпрос, чийто отговор да бъде даден в производството по чл. 290 и сл. ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторът се е задоволил да изложи фактологията на споровете между страните, без да посочи проблем, който да бъде предмет на проверка от касационния съд чрез даване на съответното тълкуване. Излагането на последователноста на съдебните спорове, съответните решения и промените и преструктурирането в системата на управлението на горите, не представлява по същината си поставяне на какъвто и да е правен проблем. По основните разрешения на въззивния съд, възприети чрез препращането по чл. 272 ГПК, относно качеството на касатора като работодател на ищеца и уреждането на отношенията с работещите в закрития Комитет по горите, правен въпрос не се поставя. Ето защо касационното обжалване не следва да се допусне.
Ответникът претендира заплащане на разноски, които са в размер на 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1319 от 9 март 2011 г., постановено по гр.д. № 8448 описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ОСЪЖДА М. на з. и х. с адрес в [населено място], [улица], да заплати на К. А. Т. с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: